Мъжете в сънищата са тези, които по несъзнати причини обвиваме в лъчист ореол и прегръщаме, потъващи в някаква космична безкрайност. Мъжете в сънищата са същества, които никога няма да срещнем наяве, никога няма да обикнем наяве, ние ги пълним насън с купища идеали и качества, за да бъдат те единствените, които искаме безрезервно. Но мъжете в сънищата са често лоши момчета с престъпни навици, образи, оплетени в комплицирани ситуации, обстоятелства, сюжети. Те са недостижими и невъзможни до момента, в който не ги целунем, без повод, водени от превратни чувства и неудържимо желание. Мъжете в сънищата са лица и тела, които никога не сме виждали; те са близки, познати, приятели, любовници, нечии братя или роднини, те са актьори, които ние познаваме, с които безпредисловно сме се врекли, дали сме си неизказан обет. Мъжете в сънищата не са нашите партньори, не са тези, с които бихме прекарали живота си, те са мимолетен взрив от неистова нужда, миг на еднократна, всеобемаща и обсебваща интимност, неповторима, невъзстановима и мъртва, след като съзнанието ни се извиси в онзи просветващ момент преди събуждането ни, онзи предел, когато с цялото си същество трептим и копнеем да затънем пак, да се върнем, да докоснем устни и длани до митичното тяло и лице... Mоментът, в който за секунди намразваме своя любим, промъкващ се в съня като неопределен страх, любимия, който ни придърпва в прегръдката си, преди да се събуди, неразбиращ какво е убил. Мъжете от сънищата предизвикват онази конфузност на сутрешното „Обичам те!”, която ни кара да прегърнем човека до себе си, жалейки онзи, изчезнал необратимо в съня ни.
Докога мъжете от сънищата владеят ума ни?! Докъм средата на деня, следобяда, до ранна вечер... Докато пак затворим очи и новосъздаденият, невъзможен мъж ни срещне под странна случайност в следващия сън, притегли ни с погледа си, докосне ни, както ние вярваме, че никой никога не ни е докосвал и целувал?
Ние вярваме, че обичаме мъжете от сънищата, макар и да знаем, че те не са това, което нямаме, това, което винаги ще търсим в живота си. Ние сме увлечени по тях, защото знаем, че някъде в настоящето има един мъж, въплътил очакванията ни, мъж, който ни дава, желае, възбужда, ругае, обича, не е безгрешен и също както и сънувания е всъщност добро момче с някои лоши навици и склонности. Увличаме се по мъжете от сънищата, защото не ни е страх, че ще ги имаме, отдаваме се изцяло, защото предусещаме, че отворим ли очи, тях няма да ги има, няма да ни наранят, няма да ги изживеем. И нека не забравяме, че те често са плод на нашите невъздържани хормонални прелюбодейства!
21.09.2010 г.
© Гергана Енева Все права защищены