Кръчмата на Рал беше в по-бедняшки квартал и се посещаваше от друг тип клиентела. Макар, че бе обяд, почти нямаше свободни места, всички пиеха здраво.
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зяпаха без притеснение. Но не му пукаше, сега имаше други грижи. Дойде едно момиче със захабена кърпа на рамото.
- Какво да бъде, господине?
- Една бира. И, всъщност, търся Нелия.
- Тя почива сега. За какво я търсите, оплескала ли е нещо?
- Не, просто искам да я видя. Кажи ѝ, че Сакрил е тук.
Момичето погледна цветята в ръката му и студено каза:
- Тя не се среща с клиенти, нейната работа е друга.
След кратка пауза Сакрил рязко смени тона:
- Слушай, момиче! Не съм нито ваш, нито неин клиент. Ако не искаш да срина кръчмата ви до основи, върви да ѝ кажеш, че съм тук. Тя сама ще реши дали иска да ме види.
- Хубаво! А бирата да я нося ли? ...