Полека-лека новият път спря да криволичи, изправи гръб, повдигна
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за хубави легла, сготвена храна и почивка. Само Грис не продумваше. Нещо от него се бе откъснало и останало там, на брега. Сакрил не смееше да попита за причината, но му стана криво за огромния мъж.
Край шосето започнаха да се появяват постройки, стада домашни животни и градини с посеви. На края на деня стигнаха до един огромен хан със странното име „Лагерът на пиратите”. Грис се насочи право натам, така че другите го последваха. Вратата се отвори и ги посрещна едно слънчево момиче с толкова широка усмивка, че целият свят притихна смирен.
- Добре дошли! Можете да закарате конете в обора, аз ще ви приготвя маса и после ще се погрижа за тях.
Изпълниха каквото им каза. Свалиха дисагите с багажа и ...