МЪТНА ВОДА
/разказ откровение/
Мъчителен ден, изпълнен с всички нюанси на чувствата – радост, ужас, страдание, помитащи спомени за любов, последвана от подлост, предателство, престъпление, Божествено наказание, изповед и разкаяние! Аз най-малко съм засегнат от всички събития, но бях участник и свидетел на преживяното в този ден и мисля, че съм длъжен да го опиша и представя точно, както той протече.
Беше студен предзимен ден. Вирусът бе затворил повечето от хората по домовете им. И аз бях в квартирата си, доволен че поне можех да работя в дома на компютъра си. Беше още рано и точно пиех кафето си, когато телефонът иззвъня. Майка ми. Сърцето ми трепна. Какво ли се е случило, че толкова рано ми се обажда? Никога не се е случвало. Обикновено ми се обаждаше привечер, когато бях приключил работата си. Побързах да вдигна и пръв попитах:
-Майко, какво е станало?
Чух шума от преглъщащото й гърло. Започна задавено отговора си:
-Светле, аз пътувам за София. Посрещни ме на гарата!
-Но защо? Защо ...