Мътно синьо
В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш за тях с определено чувство, понякога клонящо към умиление, а друг път... просто въздишаш. Товарът по съхраненото виси на плещите ти, прокарал е линии по лицето и ръцете ти. Сега си този. Сега си тук и в момента.
Търсенията на душата отвеждат до градове, държави, светове. Разхождат по паркове, усамотени и шумни места, където кипи общото усещане. Те вдигат и принизяват до отчуждение, самота и привикване с горчивото на дъното на чашата. Живея и се смея. С нея съм и ми е толкова хубаво. Чувствам, че имам всичко и че животът ми принадлежи. Събуждам се и ето ме. Познават ме като онзи, който вечно търси Любовта, а тя бяга от него като дългогодишна заложница на тежък хомот.
Реалността е отрязъкът от битието, който винаги ни приема и приветства със своя сезон. Усмихва ни се, дори понякога да плаче и да хвърля своите ядосани сълзи във формата на снежинки. Реалността е винаги широко отворената врата. Приятелката, която никога не ни се обижда. Но продължава да ни показва и да твърди своята правота. Тя все пак е там. И ни допуска в забързаното ежедневие, където сутрин хората препускат с хартиени чаши кафе и стискат здраво чантите си до прилежно изгладените си костюми. И отново ни се усмихва, канейки ни в залез слънце, когато вече шумът на морето си проправя път във вселенската песен и напомня за себе си и бриза.
Утре е прекалено далеч. Ако днес си попаднал в дупка и нервно си заглеждал часовника. Утре е чужд свят. Ако днес си позабравил себе си и нуждите си. Утре е покана. Ако днес си държал онази ръка, заради която би дал живота си, за да целунеш отново. Утре е гост. Ако днес си се влюбил в нечии очи и очакваш те да те срещнат отново. Колкото се може по-скоро.
Бъдещето е пълно с мечти и празноти. Душите се разхождат и богати, и бедни. Светът се багри в различни нюанси. Сърцата привличат и тишини, и луди надпревари. Съдбите се увличат по хубаво и лошо. Мислите продължават да учат, да се пазят от изкушения. Тялото се оглежда в объркан хаос. Очите следят и виждат. А понякога просто наблюдават.
А всичко това се нарича Живот. Който оставя следите си по нашата повърхност и чертае красиво дълбоко в нас.
Наричам синьото символ на Силата.
Силата, която всички ние носим и трансформираме с летежа на необратимото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© А.Д. Все права защищены
