На Баща ми
Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закарай ни до училище!
Без да каже нито дума, човекът остави заниманието и веднага с усмивка ни покани да влезем в колата.
Когато влязох в училище, дълбоко в себе си исках да вярвам, че и моят баща е толкова добър, разбиращ и отзивчив.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закарай ни до училище!
Без да каже нито дума, човекът остави заниманието и веднага с усмивка ни покани да влезем в колата.
Когато влязох в училище, дълбоко в себе си исках да вярвам, че и моят баща е толкова добър, разбиращ и отзивчив.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Все права защищены
