Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка. Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика: - Тате-е-е, закарай ни до училище! Без да каже нито дума, човекът остави заниманието и веднага с усмивка ни покани да влезем в колата. Когато влязох в училище, дълбоко в себе си исках да вярвам, че и моят баща е толкова добър, разбиращ и отзивчив.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
с обич, Вили.