I
Тя направи няколко крачки от вратата и спря в средата на помещението, след което се огледа.
Дим се разнасяше из стаята, замъглявайки всичко наоколо.
Не стоя дълго така, а след като разучи мястото седна в най - отдалечения и тъмен край на бара. Личеше си, че не иска да бъде обезспокоявана от никого.
- Известна писателка е. Ние с теб сме обикновени. Нали не мислиш, че можеш да я впечатлиш с някакво евтино питие и още по - евтини цигари?
- Всички жени се впечатляват от това!
- Оу! - засмя се. - Още не си се запознал с нея, а вече я причисляваш към масата. Не прави тази грешка, защото накрая и пиенето ще си го пиеш сам, и цигарата сам ще си я пушиш!!
Тя беше.. Нюансът, който липсваше в света.
- Да те почерпя питие? - попита той.
Тя го погледна изпитателно обхождайки го с поглед от главата, та чак до петите и обратно.
В ръката си вече държеше чаша.
„Колко съм глупав”, помисли си той. „Та тя вече има питие! Може би цигара.. Добре. Ще й предложа да изпушим по една цигара. Няма да може да откаже на това. Ами, ако не пуши? Мамка му, стегни се!!! Още не си се запознал с нея, а присъствието й вече те разтреперва..”
- Можеш да ми дадеш да изпуша една от твоите цигари. - каза най - сетне тя.
Такава беше. Директна, пряма и проницателна.
Такъв беше и той. Толкова прозрачен за нея в този момент.
Подаде й цигара, след което извади запалката от джоба си, за да й я запали.
Навеждайки се към пламъка къдриците й паднаха закачливо по голите й рамене, загатвайки нежността и женствеността, които се изливаха от нея..
- Докога мислиш да стоиш на първата си чаша? - попита, без да го поглежда дори.
Знаеше, че я гледа. Тя също го беше забелязала.
Дали беше по начина, по който искаха?
Нямаше значение, всъщност. Бяха се видяли вече и сякаш глътката им въздух зависеше от това.
След като не получи отговор тя поръси със сол влажното място на свивката на ръката си, което беше облизала преди броени секунди, плъзгайки шот текила към мълчаливия си събеседник.
- Нали няма да оставиш една дама да пие сама? - попита тя, облизвайки солта от ръката си. Устните й срещнаха стъклото, а текилата се разля в кръвта й. Държеше резен лимон в другата ръка, чийто тръпчив вкус щеше да се сблъска с нея в абсолютна експлозия...
Вече го беше видяла.
В погледа й гореше огън.
За миг се прокрадна мисълта: “Дали сме се срещали вече някъде? (Някога преди, може би)”
Просветление.
Беше виждал тези къдрици преди. И не само ги беше виждал, а ги беше, и докосвал дори.
И устните й, които докосваха ръба на чашата, му бяха познати.
Устни, които го бяха питали: “Ще ме целунеш ли сега?”
В отговор той се приближи към нея, за да я прегърне.
Ръцете му обвиха кръста й, след което разкопча копчетата на ризата й. Беше облечена в черна дантела, която ясно очертаваше тялото й.
Искаше да я разкъса, но знаеше, че няма право на това. Знаеше, че дори не трябва да я докосва. Охраната на бара щеше да го изхвърли като мръсно коте на улицата, ако видеха, че го прави.
Това бяха техните няколко минути, които тя му подаряваше всяка вечер, щом той идеше да гледа изпълнението й.
Завиждаше на мъжете, с които си отиваше.
Ревнуваше от тези, които й подаряваха цветя или й купуваха питие. Повече ревнуваше от тези с цветята, защото цветята бяха символ на красота, любов, изтънченост, чистота, невинност и изящество (точно каквато беше тя), и знаеше, че едно цвете можеше да я впечатли много повече от чаша скъп алкохол, от който не си спомняше нищо на следващия ден.
Тя обви ръцете си около врата му, докато той се наведе към нея и леко захапа устните й. Вкопчи се в него, като гърдите й опряха неговите и дълбока въздишка се отрони от нея. Цялата изтръпнала, той я накара да се разтрепери от желание още повече, а тя едва издържаше на това негово мъчение.
Бавно и нежно я пусна по средата на леглото, притискайки я към себе си, и повдигайки ханша й, след което се отпусна със силен тласък към нея.
Устните им се сляха в страстна целувка, която изглеждаше така, сякаш никога нямаше да свърши.
Желанието за любов напираше и в двамата.
Той бавно се отдели от нея, а след това отново с тласък се отпусна върху й...
- Хей, мечтателят! - глас прекъсна мислите му (които сякаш бяха спомени).
- Голяма водка с лед! - поръча на бармана той.
Разбира се, че нямаше да остави момичето с къдравите коси да пие само...