31 окт. 2019 г., 22:20

На Коледа

1.4K 0 1
2 мин за четене

   За пореден път една жена попадна в земята на сънищата. Беше тихо, но не и погалено от устни и ръце. Картината, която тръгна, беше различна…  Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел – изискана и от качествен плат. Фини обувки украсяваха нежните ú крачета. Пред нея имаше красива табелка със зашеметяващо висока цена. Осветяваха я разноцветни лампички. Отвсякъде се промъкваше празничност. Много момиченца се спираха и я пожелаваха. Тя  все се питаше кое ли ще стане нейна вярна стопанка? Ще намери ли своя дом чаровната кукла?... Но… последната дума имаха забързаните родители. Те поглеждаха куклата, после и цената... Започваха да пресмятат какво биха могли да купят за коледната трапеза срещу посочената сума. Някои търпеливо обясняваха, но възторжените детски погледи угасваха. Други дори не оставяха дъщерите си да се задържат пред витрината... И така... всеки ден... Мечтаната кукла все се надяваше...

  Настъпи дългоочакваната Коледна нощ. И фойерверки изпъстриха небето. Витрината беше все така бляскава, а куклата стоеше зад красивата табелка. На Коледа тя беше останала без момиченце…

  А някъде едно пораснало момиченце беше тъжно, защото не успя да изпрати своето писмо до дядо Коледа:

            „Здравей!... Искам да получа гумичка вълшебна.

            Да изтрие всяка случка непотребна в паметта...

            Всички чувства неразбрани, мислите объркани

            и илюзиите скършени да премахне... И дори

            нищо, съвсем нищо плахо да не проличи...

            Да се събудя бързо, с опит по-богата,

            заредена с мечта, окрилена от сила,

            от надежда и вяра... И от нова съдба!

            Толкова ли трудно е това, мили Дядо Коледа?”

 

                                                     Подпис: следа от сълза…

 

    Жената се събуди и реши, че може да направи своето Коледно чудо и да зарадва с нови книжки и лакомства децата в един забравен от хората дом за сираци.

 

                                                                         © Павлина Петрова

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за изразеното мнение, brinne (Мариана Бусарова) . Влязох в "обувките" и на малкото момиченце и на порасналото... В трапчинката на бузата ми снежинка се стопи... Сълза.

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...