За пореден път една жена попадна в земята на сънищата. Беше тихо, но не и погалено от устни и ръце. Картината, която тръгна, беше различна… Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел – изискана и от качествен плат. Фини обувки украсяваха нежните ú крачета. Пред нея имаше красива табелка със зашеметяващо висока цена. Осветяваха я разноцветни лампички. Отвсякъде се промъкваше празничност. Много момиченца се спираха и я пожелаваха. Тя все се питаше кое ли ще стане нейна вярна стопанка? Ще намери ли своя дом чаровната кукла?... Но… последната дума имаха забързаните родители. Те поглеждаха куклата, после и цената... Започваха да пресмятат какво биха могли да купят за коледната трапеза срещу посочената сума. Някои търпеливо обясняваха, но възторжените детски погледи угасваха. Други дори не оставяха дъщерите си да се задържат пред витрината... И така... всеки ден... Мечтаната кукла все се надя ...