На море в Космоса 9
Произведение от няколко части « към първа част
- Ей ти, с алтавата жена! Кажи на робота си, да включи фаровете на ултравиолетова светлина, за да не ни наплюят или ухапят вараните.- каза Щурачето.
Нямаше нужда да се обръщам към Зиги. Той услужливо включи ултравиолета. Картината беше потресаваща. По тавана и в пролуките на тунела висяха синкаво-прозрачни варани, които опипваха въздуха с дъгите си езици, а от устата им течаха розови лиги.
- Групата да се събере, защото предпазният мехур е за по-малко хора.
Любимка извади от торбичката си нещо, което приличаше на прозрачен чадър и го разтвори. Над нас се образува една ципа, но тя премигваше в предния край, където бяха Зиги с жена ми на рамото и Щурака.
- Кажи на машинката си, да даде на другата машинка, удървената и той да стои извън чадъра, защото вараните не хапят роботи.
Габи, пое безжизнената ми съпруга и Зиги излезе напред, но в същия момент видях, как една от прозрачните гадини се хвърли и ухапа Любимка по глезена. Тя леко изписка. Около нея нещо припука и стана блестящо прозрачна. Много приличаше на звездно глухарче с рошавата си коса.
Моят приятел видя облещения ми поглед и каза:
- Спокойно, Господине не е страшно. Трябва да намерим метлата на Великия Гъдел и да изметем кракът отгоре. Веднага ще стане видима.
- Много спокойно, сега ще има да ме настъпвате в тъмното, докато осакатея.
- Извинявам се, но аз и Габи нямаме карти на тунела и не знаем, на къде да вървим.
Звездното глухарче се ядоса:
- То, кво ли имате, освен тоя да свети, като фенерче. Ша трябва да намерим Кхан- Историка, но и аз не знам, къде е местоположението му. Постоянно се мести с бюрото си и камарите свитъци.
- Какъв е този Кхан?- попитах аз.
- Той е Летописецът на Вселената и знае всичко за всичко. Гадателката винаги е искала да се срещне с него. Май той държи и метлите на Великия Гъдел. Дано е така, защото не искам да съм прозрачна.
Докато говорехме, започнаха да падат бучки от стената на тунела и от нея изскочи някакъв робот. Много странно творение, сякаш беше от сглобени бобини и около него премигваше ореол от искрички.
- Здравей, Безжичен. - каза Зиги.
- Здравейте, мили хора и събратя.
Продължавах да се пуля в това създание.
- Господине, виждам учудения ви поглед. Аз съм първият андроид на тази планета, а може би и първият във Вселената. Мога да ви помогна много с информация за създаването на нашата Галактика, като и за различните измерения. В общи линии, ще съм полезен за Мисията ви на Спасители.
Пак се ядосах, че тръгнах на тази почивка.
- Щом сте толкова старинен, знаете ли, къде да намерим Кхан- Историка?
- Разбира се, съвсем наблизо е. Вече кантората му е пред Решетката към Нищото.
- Сега пък, през някаква Решетка трябва да минаваме.
- За съжаление ще трябва, Господине. Зад нея е "Камъкът на зачатието" пък и може да потопите съпругата си в лековития подземен извор, за да проходи. Последвайте ме.
Тръгнахме след него, а прозрачните варани неотлъчно препускаха до нас.
Наближи едно уширение в края, на което бе седнал човек с дълга бяла брада, зад олющено бюро, зарит от свитъци.
- Покланям се пред вас, Кхане.- каза Безжичен.
- Защо си повел тази група, толкова отдавна не съм те виждал. Да не си станал екскурзовод?
- Не, Кхане това са Спасителите на Вселената.
- Уф, хич не довиждам с тия очила! Кажете на робота Зигфрид, да не отива под мъховете, защото ще го поръсят със спорангии.
Обаче беше късно. Зиги се хилеше, като луд. Явно ефектът на тия прашинки бе такъв. После включи на говорителите си ламбада и започна да се кълчи във весел танц, като стискаше отзад една метла. Мина покрай Щурака и тя моментално стана видима.
- Някой да го удари в мозъчните чипове, за да му намести чакрите. Ще ми разпилее свитъците.
Габи, положи жена ми на пода и отзивчиво цапна Зиг. Той спря да танцува, но на лицето му остана блаженна усмивка. Видях, че прозрачните варани се бяха разбягали, сигурно заради мъховете.
- Бихте ли ни разказали повече за тази планета и въобще всичко, което смятате за необходимо.
- От къде да започна, може би от кощунственото нападение на туркозаселниците. Те прогониха цвета на нацията и сега е пълно само с туристи. Беше апокаплиптична сцена, деца плачеха, родители се молеха на Великия дух да ги пресели другаде и това се случи...
- Не, не ни трябва пълна история на планетата, а само как да стигнем до "Камъка на зачатието" и жена ми да проходи.
- Оооо, много е труден пътят ви. За да се отвори решетката зад мен, трябва мляко от звезден Бик и вместо ключ, рог от мъглявинна коза.
Опааа, сега и обор ша трябва да оформим. Зиги, хилейки се ми каза:
- Споко, Пич! Всичките ги зная, къде са, ама нещо ми е много весело и ша трябва Габи да ви води.
Кханът се почеса по главата:
- Не го слушайте, ще дам на Габи карта откъде да минете. На първо време свийте по лявото разклонение.
Зад гърба на Историка, се чу мощен рев...
Следва продължение.
© Гедеон Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ми, бушуват бе, Зиг. Напънала те е голяма любов и само продължително стихоблудстване ша ги нормализира.
-
Ехеее 😍!! Аз чистосърдечно много го харесвам това, и ще ѝ го прочета. Тя ще се усети, че не съм го аз измислил, тъй като е имала нещастието да слуша опити от моя страна в анезична поезия... 🤣 Какво ми е на хормоните, бе, Вал, че не мога да стихоплетствам така? Само това ми трябваше, анезия! 🤣
-
Анезията е вид амнезия и са появява при хормонален дисбаланс.
Ша пробам да стихоплетствам:
О, Габи мъничка звезда,
така красива в нощната тъма.
Загледан в теб усещам светлина,
Тя грее във небето, призрачна дъга.
Нима така горят от любовта ми чипове.
Не съм робот, а малка книжка с митове. -
Вал, малко още трябва да ме поръсят, щото още не ми е избило на плоскостъпен ямб... ама къдравогърб ямб, може! 🤣 Явно трябва по-дълго време да бъда изложен на влиянието им. То трябва да се заплете един стих поне за Габи, ама куцо... 🤣 Да знаеш колко пъти съм опитвал! Няма нищо по-романтично от красив влюбен стих и по-неромантично от цапнат през клавиатурата Зигфрид опитал се да пише поезия и то станало а-не-зия (каквото и да е това!!). 🤣🤣
-
От спорангиите е. Те и мене ма поръсиха и видиш, къ мъ избива на плоскостъпен ямб и анапeстно бръщолевене.
Споко, Пич! Ша ти мине, само недей пред Габи да стихоплетстваш. Ша та срита един кикбоксьорски ритник. -
Вал, да не би тея спорангии, ако вземат да гризнат робот, и после мислите му (пардон, сорс-кода хаха) да стават в рими? Имам чувството, че в рими мисля или не знам и аз. Омагьосан съм! 🤣
-
Малии, то направо Зиги Пушкинов са заформи.
-
Никога не се боя, когато има Габи в света 🤣 Чакай, че зачатия на поезия има тука:
"Роботчето Зиги само свети и се хили
Никога не се боя, когато има Габи в света!“ покрай вас поезия ще пропиша, ама ще ме гризне вараната, макар че не хапе роботи... 🤣 -
Не са бой, Габи е насреща.
-
Хаха роботчето Зиги само свети и се хили.😆 Тея спорангии откак съм ги хванал, все тъй се хиля и не може да се оправи напълно. Габи верно ми забива по някой друг десен прав (прекратява мача!), ама тя зъбите ще ми избий роботските преди да ми избие спорангиите от светлоотразителите над очите ми 🤣🤣 Вал, обор ще правим и всичко знам, ама ми е така смешно, че няма как да те заведа... 🤣
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
