- Ей ти, с алтавата жена! Кажи на робота си, да включи фаровете на ултравиолетова светлина, за да не ни наплюят или ухапят вараните.- каза Щурачето.
Нямаше нужда да се обръщам към Зиги. Той услужливо включи ултравиолета. Картината беше потресаваща. По тавана и в пролуките на тунела висяха синкаво-прозрачни варани, които опипваха въздуха с дъгите си езици, а от устата им течаха розови лиги.
- Групата да се събере, защото предпазният мехур е за по-малко хора.
Любимка извади от торбичката си нещо, което приличаше на прозрачен чадър и го разтвори. Над нас се образува една ципа, но тя премигваше в предния край, където бяха Зиги с жена ми на рамото и Щурака.
- Кажи на машинката си, да даде на другата машинка, удървената и той да стои извън чадъра, защото вараните не хапят роботи.
Габи, пое безжизнената ми съпруга и Зиги излезе напред, но в същия момент видях, как една от прозрачните гадини се хвърли и ухапа Любимка по глезена. Тя леко изписка. Около нея нещо припука и стана блестящо прозрачн ...