СПАСЯВАНЕТО

• Не можем да кацнем на терминал, сканират чиповете на пътниците, а ние нямаме такива. Ще се закачим на трафик-станцията и от там ще се прехвърлим на друг транспорт.

            Тамос обясняваше на Зоя неща, които тя не разбираше.

• Ти знаеш какво да правиш, аз те следвам.

            Тя се радваше, че дългото пътуване приключи и скоро ще види Антонио. Ако той не ѝ се извинеше, тя щеше да го направи. Не знаеше кой от двамата е виновен за тази раздяла.

            Трафик-станцията кръжеше в орбита и приемаше основно товари от огромни танкери, които не биха могли да излетят от планета. Закачиха катера без проблем, имаше си отделен док за служители на Галактис. Двамата зарязаха всичко и се отправиха към импортните докове.

            Тамос се ориентираше бързо, беше го правил стотици пъти. Веднага откри совалка, натоварена за път, разхерметизира я ръчно и със Зоя се скриха в товарния отсек.

• Много време ли ще отнеме? - попита го тя.

            Тамос включи осветлението на яката си, за да разучи помещението.

• Около половин час, след като излетим - отвърна и уточни, - Съвсем малко.

            Наистина пристигнаха бързо и, след като се измъкнаха от терминала, за Зоя предстоеше истински шок. Това беше планета с триста милиарда жители. Вместо гори, навсякъде растяха бетонни и метални сгради, хвърчаха разнородни возила и въздухът миришеше странно, беше като мазен.

            Объркана сред множеството движещи се твари от всевъзможни видове, Зоя хвана ръката на Тамос и се долепи уплашена до него.

• Къде ще търсим Антонио?
• Няма да търсим него, Калорид е по-известен. Не се отделяй от мен!

            Поеха в известна само нему посока. Въпреки тълпите, никой не се блъскаше в никого, имаше създаден ред в хаоса. Тамос следваше светлинките по сградите и дръпна Зоя през една врата.

            Вътре беше сумрак, светеха само големи бледи правоъгълници, а пред всеки от тях имаше по едно същество, което го зяпа. Тамос намери свободно място и каза:

• Докато търся, искам да се оглеждаш, но бавно и небрежно, а не, сякаш си преследвана. Забележиш ли нещо да ни гледа малко по-дълго от случайно, сложи ръка на рамото ми и не казвай нищо!
• Добре.

            Замълчаха. Зоя не знаеше той какво прави пред правоъгълника, но вършеше своята част. Разбра, че е готово, когато Тамос измърмори:

• Лоша работа. Тръгваме.

            Сега той я хвана за ръка и забърза, почти тичаха. По пътя обясни:

• Калорид вече не е делегат, няма обществена информация за него. Подозирам къде може да са с Антонио, но се боя, че и други ще ги търсят. И тези други могат да проследяват чипове.

            Зоя спря да се удивлява на ставащото наоколо, всичко се превърна в безцветен тунел, в който мъжът я дърпаше. Трябваше да стигнат първи, дължеше извинение на Тони. Може би заради нея бе дошъл тук, независимо какво ѝ разказа Тамос.

***

            Понякога нещата се случваха с невероятна бързина. Докато Зоя зърна Антонио, воден от някакъв изрод, Тамос пусна ръката ѝ и изчезна. Май ѝ каза да не мърда, не беше сигурна, но за всеки случай се закова на място, макар сърцето ѝ да искаше да се затича.

            После един мъж проби навалицата в тяхна посока с непоколебима увереност, но изведнъж изчезна в тълпата. Зоя видя и други двама, идващи от различни страни. Гледаха урода и пъхнаха ръце в джобовете си. Обаче бяха бавни, а Тамос се хвърли като звяр. Удари единия по врата, другият се извъртя към него, но бе застрелян.

            Всички запищяха и тълпата се разпръсна. Антонио също щеше да побегне, но грозният го задържа, схващайки ситуацията. Тамос му кимна за поздрав и махна на Зоя. Тя се затича и след миг беше на топло в позната прегръдка.

***

Преминаха през няколко сгради и прекосиха няколко улици. Тамос сякаш никога нямаше да спре, другите го следваха в колона. Зоя сега стискаше ръката на Антонио.

Най-после хлътнаха в едно помещение, което наричаха бар, взеха си напитки и седнаха на свободна маса.

• Не можем да те скрием, Калорид - започна Тамос и Зоя се увери, че чудовището е делегатът, както подозираше. - Имаш чип и ще те проследят, а докато не те убият, няма да се откажат. Мислят, че информацията е в теб, не подозират за Антонио.

            Двамата прегърнати на масата се сепнаха, но не прекъснаха разговора.

• Имаш ли някакви приятели все още?

            Калорид въздъхна тежко. Беше му дошло неочаквано, още с пристигането всичко се обърка.

• Стари приятели не, но имам нови, един контрабандист и екипажа му. Вече не съм опасен, не мога да стигна до сесията на съюза. Защо ме преследват?
• От Галактис винаги са искали да те убият, но досега имаше имунитет и смъртта ти щеше да се разследва щателно. Сега си никой, но си стар трън в петата, който трябва да бъде изгорен. Какво мислиш за генерал Юп?
• Твърде стар е. Трябва да му допари под задника, за да се размърда. Но не слугува на Галактис, сигурен съм.
• Значи той е нашият шанс. Само трябва да измисля начин да се добереш до него.
• Ако оживея.
• Ще живееш.  Този екип за разчистване е мъртъв. Трябва им време да изпратят друг.
• Тогава защо бягахме като обезумели?
• За да не дойде полиция и да те свърже с убийствата. Затворят ли те, не мога да ти помогна. Сега си плати една стая за нощувка, ние отделно ще си наемем друга.

            Тамос се сети нещо:

• Забравих, че съм без портфейл. След малко се връщам.

            Остави ги да си пият напитките. Антонио се окашля:

• Нямаше време да ви запозная. Това е приятелката ми, Зоя.

            Калорид не подаде ръка:

• Приятно ми е! Изглеждате хубава двойка.

            После въздъхна, сещайки се за смъртта на жрицата. Толкова много свикна с нея и беше разтърсен от мъка, когато тя внезапно се замята из кораба, протече пяна и слуз, а след това не помръдна повече. Розовите ѝ вендузи посивяха и се сбръчкаха. Наложи се да спрат и да я изхвърлят в космоса, за да не дават излишни обяснения при кацането си. Сега се рееше из вселената и повече нямаше да раздава любов.

• Тези неща се наливат с кръв, почервеняха! - посочи Зоя към брадавиците му.
• Бях се замислил, един спомен… Всъщност, нищо!

            Само Антонио се досети и стисна ръката на любимата си. Когато Тамос се върна, на масата цареше тъжно мълчание.

***

            На младите не им беше приятно, че мъжът споделя стаята им, но поне не хъркаше като Ханс. Дори не бяха сигурни, че той спи и цяла нощ не смееха да помръднат, или да се прегърнат. На сутринта очите им бяха подути.

            Тамос изобщо не им обърна внимание. Използва санитарната клетка и излезе освежен и олекнал. Едва тогава ги погледна, свити в леглото.

• Притеснявам ли ви? Ей сега се махам, но мисля, че е време да разберете кой съм. Истинското ми име е Тамос Мангор и съм най-издирвания престъпник във вселената. Боря се за добро, но съм правил много лоши неща по пътя си. Когато се е налагало. Сега ще ви оставя и искам цял ден да не мърдате от тук! Правете каквото си желаете, но не излизайте!

            Това им прозвуча като сбъдната мечта. В цялата тази лудница, в претъпканата с хора и други същества планета, те бяха само двамата. След цял месец раздяла.

            Целунаха се на чисто, старите неща бяха останали в стария свят. После Зоя се сви сконфузено:

• Пишка ми се.

            Антонио с радост ѝ показа как работи санитарния възел. Не се сети, че и тя е пътувала с кораб до тук и вече трябва да е запозната. И Зоя не му каза нищо. Беше ѝ приятно да го остави да говори, а тя само да го гледа.

            После се отдадоха на любов. Бавно и прочуствено се опознаваха, имаха цял ден. Ядоха голи от автомата, натискайки произволно менюто и заливайки се от смях. Пак се пренесоха в леглото, продължиха да се галят и неусетно заспаха. Така ги завари Тамос.

• Не се срамувайте! Виждал съм много голи жени, по стечение на обстоятелствата и мъже. Обличайте се и да вървим да пием по бира! После пак ще спите.

            Отидоха в бара, Калорид също се появи. Вдигнаха наздравица и Тамос му сподели:

• Още не мога да измисля достъп до генерала, а времето напредва и става опасно. Каза, че имаш приятел контрабандист. Можеш ли да го помолиш да докара тук малко сган с пушкала? Така екипът няма да посмее да влезе.

            Калорид изпи бирата си на един дъх и веднага установи връзка, а останалите на масата се позабавляваха с разговора:

• Хей, Джаб, как си, приятелю? Имам още една оригинална теория за теб... Не, не за пари, искам да докараш малко сган на едно място. Каква сган ли? Такива като теб… Не, не джуджета, смелчаци от подземния свят, нали познаваш такива?... Ами не знам, десет-петнадесет май ще стигнат. А, и малко лунна трева, ако може… Не, не говоря незаконни неща, е, може би малко. Ще ми донесеш ли? Добре, пращам ти адреса.

            Прекъсна и си поръча още бира. Тамос се пошегува:

• Показваш уникални дипломатически умения. А аз имах друго мнение за теб, мислех те за сериозен и почтен…
• Вече му отпускам края, Тамос, и на мен ми се живее. Ех, сега ако имаше и една жрица, как забравих да кажа на Джаб? Пак ще му се обадя.
• Мисля, че не е добра идея.

            Устремът на Калорид беше спрян.

• Защо?
• Представям си те в стая с двадесетина човека и една жрица, която те задоволява.
• Вярно, прав си! Май да ги върна и да си поръчам десетина жрици.
• Добра шега - засмя се Тамос.

            След час мнозина съмнителни типове изпълниха бара, а джуджето подаде малко пакетче на Калорид:

• Човече, не говори така с мен, не се знае кой ни подслушва! Дай ми теорията!

            Тамос ги гледаше отстрани, после придърпа дромеда:

• Имаш ли още такива плочки?
• Имам, защо?
• Хрумна ми една идея. Много хубава, но малко скъпа. Ще нападнем генерала.