СПАСЯВАНЕТО
Тамос обясняваше на Зоя неща, които тя не разбираше.
Тя се радваше, че дългото пътуване приключи и скоро ще види Антонио. Ако той не ѝ се извинеше, тя щеше да го направи. Не знаеше кой от двамата е виновен за тази раздяла.
Трафик-станцията кръжеше в орбита и приемаше основно товари от огромни танкери, които не биха могли да излетят от планета. Закачиха катера без проблем, имаше си отделен док за служители на Галактис. Двамата зарязаха всичко и се отправиха към импортните докове.
Тамос се ориентираше бързо, беше го правил стотици пъти. Веднага откри совалка, натоварена за път, разхерметизира я ръчно и със Зоя се скриха в товарния отсек.
Тамос включи осветлението на яката си, за да разучи помещението.
Наистина пристигнаха бързо и, след като се измъкнаха от терминала, за Зоя предстоеше истински шок. Това беше планета с триста милиарда жители. Вместо гори, навсякъде растяха бетонни и метални сгради, хвърчаха разнородни возила и въздухът миришеше странно, беше като мазен.
Объркана сред множеството движещи се твари от всевъзможни видове, Зоя хвана ръката на Тамос и се долепи уплашена до него.
Поеха в известна само нему посока. Въпреки тълпите, никой не се блъскаше в никого, имаше създаден ред в хаоса. Тамос следваше светлинките по сградите и дръпна Зоя през една врата.
Вътре беше сумрак, светеха само големи бледи правоъгълници, а пред всеки от тях имаше по едно същество, което го зяпа. Тамос намери свободно място и каза:
Замълчаха. Зоя не знаеше той какво прави пред правоъгълника, но вършеше своята част. Разбра, че е готово, когато Тамос измърмори:
Сега той я хвана за ръка и забърза, почти тичаха. По пътя обясни:
Зоя спря да се удивлява на ставащото наоколо, всичко се превърна в безцветен тунел, в който мъжът я дърпаше. Трябваше да стигнат първи, дължеше извинение на Тони. Може би заради нея бе дошъл тук, независимо какво ѝ разказа Тамос.
***
Понякога нещата се случваха с невероятна бързина. Докато Зоя зърна Антонио, воден от някакъв изрод, Тамос пусна ръката ѝ и изчезна. Май ѝ каза да не мърда, не беше сигурна, но за всеки случай се закова на място, макар сърцето ѝ да искаше да се затича.
После един мъж проби навалицата в тяхна посока с непоколебима увереност, но изведнъж изчезна в тълпата. Зоя видя и други двама, идващи от различни страни. Гледаха урода и пъхнаха ръце в джобовете си. Обаче бяха бавни, а Тамос се хвърли като звяр. Удари единия по врата, другият се извъртя към него, но бе застрелян.
Всички запищяха и тълпата се разпръсна. Антонио също щеше да побегне, но грозният го задържа, схващайки ситуацията. Тамос му кимна за поздрав и махна на Зоя. Тя се затича и след миг беше на топло в позната прегръдка.
***
Преминаха през няколко сгради и прекосиха няколко улици. Тамос сякаш никога нямаше да спре, другите го следваха в колона. Зоя сега стискаше ръката на Антонио.
Най-после хлътнаха в едно помещение, което наричаха бар, взеха си напитки и седнаха на свободна маса.
Двамата прегърнати на масата се сепнаха, но не прекъснаха разговора.
Калорид въздъхна тежко. Беше му дошло неочаквано, още с пристигането всичко се обърка.
Тамос се сети нещо:
Остави ги да си пият напитките. Антонио се окашля:
Калорид не подаде ръка:
После въздъхна, сещайки се за смъртта на жрицата. Толкова много свикна с нея и беше разтърсен от мъка, когато тя внезапно се замята из кораба, протече пяна и слуз, а след това не помръдна повече. Розовите ѝ вендузи посивяха и се сбръчкаха. Наложи се да спрат и да я изхвърлят в космоса, за да не дават излишни обяснения при кацането си. Сега се рееше из вселената и повече нямаше да раздава любов.
Само Антонио се досети и стисна ръката на любимата си. Когато Тамос се върна, на масата цареше тъжно мълчание.
***
На младите не им беше приятно, че мъжът споделя стаята им, но поне не хъркаше като Ханс. Дори не бяха сигурни, че той спи и цяла нощ не смееха да помръднат, или да се прегърнат. На сутринта очите им бяха подути.
Тамос изобщо не им обърна внимание. Използва санитарната клетка и излезе освежен и олекнал. Едва тогава ги погледна, свити в леглото.
Това им прозвуча като сбъдната мечта. В цялата тази лудница, в претъпканата с хора и други същества планета, те бяха само двамата. След цял месец раздяла.
Целунаха се на чисто, старите неща бяха останали в стария свят. После Зоя се сви сконфузено:
Антонио с радост ѝ показа как работи санитарния възел. Не се сети, че и тя е пътувала с кораб до тук и вече трябва да е запозната. И Зоя не му каза нищо. Беше ѝ приятно да го остави да говори, а тя само да го гледа.
После се отдадоха на любов. Бавно и прочуствено се опознаваха, имаха цял ден. Ядоха голи от автомата, натискайки произволно менюто и заливайки се от смях. Пак се пренесоха в леглото, продължиха да се галят и неусетно заспаха. Така ги завари Тамос.
Отидоха в бара, Калорид също се появи. Вдигнаха наздравица и Тамос му сподели:
Калорид изпи бирата си на един дъх и веднага установи връзка, а останалите на масата се позабавляваха с разговора:
Прекъсна и си поръча още бира. Тамос се пошегува:
Устремът на Калорид беше спрян.
След час мнозина съмнителни типове изпълниха бара, а джуджето подаде малко пакетче на Калорид:
Тамос ги гледаше отстрани, после придърпа дромеда:
© Венелин Недялков All rights reserved.