На път до Монголия

Влакът тръгна. Всички се прибраха по купетата. Чакаха нетърпеливо да видят какво предстои.

По едно време се приближих до прозореца и несъзнателно вдигнах глава. Гледката, която се откри пред очите ми беше незабравима. На небето се виждаха в сравнение с познатите ми, огромни, ярко светещи звезди. Имах чувството, че ако протегна ръка ще мога да ги пипна. Гледах като омагьосана. Дълго не заспах. Надявах се, че на следващата вечер ще мога да ги видя отново.

На утрото се откри безкрайна равна долина. Не бях виждала степта, но за мене това беше равнина с ниска растителност. В далечината се виждаха две човешки фигури, а още по нататък хълмове и планини. Липсваше само извънземния кораб! Всичко се приближаваше до мислената ми представа за повърхността на чужда планета!

На сутринта стигнахме до Улан Батор. Около мене имаше много хора с непозната за мене реч и други черти на лицето.

Слезнахме от влака. По пътя към хотела, видяхме магазинче. Една жена от групата избърза да купи 30 пасти за зъби. Тя се смути от учудените ни погледи и обясни, “Пастите са с алое, което помага за възстановяване функциите на организма. Може пък да ми пораснат нови зъби! Да не свършат!”

След това продължихме според програмата с любопитство и пълни с надежди и очакване към следващата спирка.

Следващият ден предстоеше разглеждане на града. Стройни редици от нови блокове. За наше учудване до блоковете имаше много юрти. Явно монголците също трудно се разделят със старите неща. По тази причина те си взимат ново жилище, но и със старата юрта не се разделят. Ако можеха щяха да я приберат в новия апартамент, но по размери тя не влизаше. За нас е необичайно. Не само, че юртата приблизително е с размерите на голяма кръгла палатка, но и всички членове на семейството трябва задължително през целия ден да бъдат заедно. Видяхме апартамент, където бяха съборили всички стени, за да приберат вътре юртата.

Колко са различни хората!

На следващия ден предстоеше посещение на действащ будистки манастир. Нататък описанието е, както го видях и приех. Не намерих как се казват на български тези неща, за това моля да бъда извинена ако има някои неточности. За съжаление времето е изтрило от спомените ми понятията, които използваше екскурзовода.

Пред нас се откри голямо пространство със зеленина. По средата имаше неща, които ми заприличаха на различно големи “празни метални бидони”, които бяха “нанизани на метални пръчки”. Моля да ме извинят професионалистите, но за лаиците като мене изглеждаше точно така. Показаха ни какво се прави. Молещият се приближава до “бидона”, завърта го и после продължава. През това време той си казва молитвата. След това хората влизат в голяма зала, където коленичат и взимат молитвеник, който от далеч ми заприлича на “възглавница, около която е увита панделка, на която са изписани молитвите”. Вярващите размотават и навиват тази “панделка” като четат написания текст. /Не ни разрешиха да се приближим и да видим отблизо всичко./

Годините са изтрили много от спомените, но тези картини са се запечатели дълбоко в съзнанието ми. С риск да се повторя: Колко са различни хората и културите по света!