"Няма да събере четения, не е хорор, откажи се."
Но кога ли сме слушали мъдрия глас на вътрешното си аз. Вместо страхът да надделее и да те опустоши, сядай над клавишите и говори с анонимността срещу теб. Затвориха театъра, не душите ни. Представи си празната зала, запълни я с виртуални почитатели и разтвори черупката на мидата. Не си уверен, че ще видят бисерчето в нея.Не мисли за това точно в този момент.Напрягащо е, а ти трябва всяка прашинка увереност. Не успяваш да овладееш лекия тремор в ръцете. Събери ги на гърба. Ръкомахането и без друго излезе от мода.Ето ти първият плюс. Владееш положението, залата притихна. Гласът ти е силен, спокоен и сигурен. Искаш да събереш вниманието. Вярваш си.Ще ти повярват и те.Прочети ги тези стихове. Излей всичко без остатък. Разказвай, убеждавай, обещавай, разплаквай.Не за другите, за живота си се бориш.Оцеляваш и се връщаш в играта.Рестартираш. Не хленчи, не пудри, не гримирай. Дишай и издишвай. Споделяй:
На стенд бай
Пренавивай нестройни куплети ...