Над бездната

   Усещах самотата във всичките ѝ нюанси, въпреки че бях влюбена в двама души едновременно. Може би ще ви се стори скандално, аз също дълго време си мислех, че това е невъзможно, но при мене се оказа факт. Единият е умен, интелигентен и ме харесва. Готов е на всичко, за да поддържаме поне някакъв контакт от типа на разговори. А другият е много красив. Като казвам красив, въобще не се шегувам. Притежава оная красота, класическа красота, която се харесва на всички. Дори се чудя защо общува с мене, тъй като внимание явно не му липсва. А аз, както е казал поетът Хайне, като магаре между две купчини сено не помирисвам ни едно.

   В ония години бях на екскурзия в Боровец с ученици. Времето беше чудесно и не можехме да се нагледаме на красивата природа. През деня се изморихме много. Качихме се и на връх Ястребец с лифта и от кабинката се любувах на невероятната красота. Всичко беше в зелено и същевременно височината създаваше усещане за полет над бездната. На върха беше студено. Аз и колежката ми непрекъснато трябваше да наблюдаваме учениците. Макар и осми клас, всичко може да се очаква.

  На върха имаше още две групи – руска и немска, придружени от български екскурзоводи. Туристите от Германия и Русия, младежи на възраст от 20 до 30 г., не бяха много на брой. Моите ученици не учеха много по немски език, затова говореха оценките в дневника, но тук много бързо завързаха нови познанства за мое най-голямо учудване. Не говореха правилно немски, но се радваха на вниманието на чужденците.

   Запознах се с екскурзоводите на двете групи. Този на руската група беше висок, строен и много симпатичен, докато преводачът на немската група нямаше особена красота, но пък беше доста духовит, поддържаше интересен и непринуден разговор. Много скоро разбрах, че проявява интерес към мен. Само това ми трябваше и без друго не можех да преодолея усещането, че харесвам двама души, а то сега и трети. На връщане от върха отново над бездната преосмислях сериозно живота си и все не стигах до никъде – в главата ми се въртеше едно и също. Моята колежка нямаше такива проблеми. Тя се беше омъжила сполучливо и се радваше на спокоен семеен живот. Тогава бях млада, двадесет и седем годишна. Възраст, в която си мислиш, че животът е пред теб и всичко най-хубаво тепърва ти предстои.

…

   Забелязах момичето веднага, беше млада учителка. Чудно как е решила да помъкне тези ученици на екскурзия. Такава отговорност. Добре, че се занимавам само с пълнолетни, които сами се грижат за себе си. Групата ми / немци / не беше голяма. Направи ми впечатление слабата ѝ фигура и изразителното ѝ лице с много красиви големи очи. Придружаваше я още една жена / вероятно нейна колежка /. Учениците веднага установиха контакт с немците, така че запознаването ми с нея беше неизбежно. Аз и Евгени, колегата на руската група, най-после се запознахме с двете учителки. Евгени беше красавец, а аз се надявах да направя впечатление най-вече с остроумието и духовитостта си. Момичето беше обсебено само от вниманието си към учениците, затова разговорът беше банален – кой от къде е и за колко време са на Боровец. Оказа се, че са само за една вечер.

   Гледката от връх Ястребец е поразителна, но си беше студено и аз забелязах, че двете учителки имат желание да се връщат. Получи се така, че след като настаниха учениците в кабинките и колежката ѝ тръгна с първите, Ана, така се казваше тя, трябваше да пътува с нас. Разговорът се оживи и се разбрахме на вечеря да бъдем на една маса в ресторанта.

   Началото на вечерята беше в 19 часа и честно казано нямах търпение да я видя отново. Какво пък от случайните неща може да се случи нещо много хубаво.

   Те бяха подранили в ресторанта. Ана беше запазила маса с четири места. Както се очакваше, учениците седнаха с моята група. Вечерята беше хубава, музиката приятна и времето минаваше неусетно. Но в 11часа трябваше да напуснем заведението, ресторантът затваряше.

   Ана провери учениците си по стаите им, пожела ни лека нощ и с колежката си се отправиха към тяхната стая. Не ми се спеши и реших да поседя при администраторката на приказки. Оказа се, че някои от нейните ученички са си уговорили среща с моите младежи и се канеха да ходят на бар в съседния хотел. За мене нямаше проблем. Моите хора са пълнолетни, но ученичките… Реших да съобщя на Ана, за да вземе някакви мерки. Услугата беше голяма, всичко можеше да се случи.

…

   Колежката ми вече спеше, а аз още се въртях и не можех да заспя, когато на вратата се почука. Неохотно станах, беше Явор, екскурзоводът на немците. Разтревожен ми съобщи за намерението на моите ученички, и то точно когато се канеха да излезнат от хотела. Успях да предотвратя и да ги прибера по стаите. Но проблемът не беше решен. На всеки десет минути някоя от вратите в коридора се отваряше, за да проверят дали съм се прибрала в стаята си. Часът беше дванадесет, спеше ми се, но нямаше какво да се прави, седнах и аз при администраторката. Оказах се в ролята на пазач.

   Наслушах се на вицове. Явор и администраторката разказваха, без да спират.

   Чак в три часа се прибрах в стаята си, заричайки се да не ходя с ученици на екскурзия. Явор поиска да се видим след две седмици в София, но аз учтиво отказах. Може и да съм сбъркала, но не можеше да ме впечатли. Такъв е животът – търсят те, но ти търсиш друг.

…

   Повече с учителки няма да се занимавам. Не прояви към мене никакъв интерес, но може да е за добре. Учителките са все с характер, а и аз съм такъв, трудно бихме се разбирали.

…

   На другата вечер бях вкъщи, а учениците по домовете си. Екскурзията мина хубаво, като изключим висенето ми в коридора на хотела. Вечерта, въпреки умората, не можех да заспя. Струваше ми се, че съм в лифта отново над бездната…

                                                                                                     Мария Мустакерска