Беше около 12 часа през една гореща юлска нощ. Той се прибираше от поредния изтощителен работен ден. Жегата като с нож влизаше под кожата му и караше кръвта му да кипи. Капки пот бяха избили по загорялото му лице. Вървеше по паветата на главната улица и очите му бяха заслепени от мнoгoбройните светлинки от магазините и заведенията, ушите му кънтяха от музиката и нечленоразделната реч на стотиците наоколо. Не чуваше собствените си мисли, искаше тишина. Цялата тази обстановка го дразнеше. Ускори ход и не след дълго попадна сред заспалата, неосветена част на града. Тихо, тъмно... Точно от това се нуждаеше... малко покой... тънка усмивка се изписа на лицето му, но след миг угасна. Погледна към звездите... бяха някак нереални, все едно ги гледаше на картичка. Дълго време не успя да откъсне поглед от тях. Почувства мощта им и за първи път осъзна колко е нищожен. Повървя още малко с вдигната към небето глава и неусетно стигна до квартирата си... дали трябваше да се прибере? Имаше нужда от вре ...