Надежда

Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено...
И така... докато си мислим, че всички ще бъде наред, идва ден...
Идва ден, в който всичко ни се струва различно...
Този човек просто... просто си тръгва!!...
Тръгва си... както сме го срещнали - изведнъж - така и го губим.
Накрая ни остава само да гледаме към отдалечаващия се образ... там, в тъмнината...
Тогава разбираме, че животът ни без него е немислим...
Че дотолкова сме свикнали с присъствието на този човек, че сега всичко сякаш е без значение...
Тогава осъзнаваме, че сме обичали този същия човек...
Обичали сме го толкова много... и изведнъж... се досещаме, че никога не сме му казвали това.
Съжаляваме... но този някой вече е далеч и никога няма да се върне...
Трябвало ли е да ставало така?!
Дали е щял да остане, ако е знаел какво е означавал за нас?!
Никога няма да разберем... просто можем да се надяваме в едно....
че може би и той е държал толкова на нас...!!!

П.с: Писала съм го преди около 2-3 години, но онзи ден случайно го намерих и реших да го споделя с вас. :]