1 апр. 2025 г., 19:50

Най-ценният подарък...

330 4 7
2 мин за четене

       Бях студентка първа година и все още не мога да забравя мисъл на наш преподавател във ВТУ: “Ако може да изпълните пет процента от планираното за деня, това е голямо постижение“... За времето, става дума... Времето - нашият живот... Дар от Бога... То е най- ценното съкровище, което притежаваме, защото е ограничено... И ако можем да правим пари, време не можем, уви... За всички нас времето е подарък, който получаваме всеки ден и абсолютно в еднакво количество от него .. Само че - някои от нас го използват, много по-добре от други... Какво правим с времето си е въпрос на наша преценка, като във всеки даден момент създаваме следващия момент... Но, успехът на следващия, зависи от успеха на този, в който сме сега... Времето е подаръкът за всяко наше усилие, жест, за всяка загуба и сълза, всеки пропуск, победа... ”Солен е вкусът на времето, години от нас ще вземе то, но в тях ние себе си открихме“, пеят “Щурците“... А върху всеизвестната мисъл за времето на Левски, може да се разсъждава много... С времето се опитваме да осмислим и да разберем смисъла на живота си... Да прозираме истината и да изпитваме приятелството, любовта, всеки човек до нас... Времето пресява и отсява, взема и ни дава - само можем да сме благодарни... Най-ценното и скъпо нещо, което може да подарим на децата си, това е времето, с нашата обич... Не могат да го заменят никакви подаръци... И да не забравяме, че времето лети, а животът е така кратък... Да ценим времето на живота си и нека се радваме на всяка минута... Каквото и да правим, цената, която заплащаме за него, е част от живота ни... Гьоте: “Нищо не е по-ценно от днешния ден“... Един на на друг, нека взаимно да ценим времето си... А то, нашето време е най-добрият подарък, който бихме могли да дадем някому... Посвещавайки време на един човек, ние му даваме част от своя живот, която не можем да възстановим никога... Все ми се иска да вярвам, че този, който получава най-добрия мой подарък, може да разбере - кой, кога и защо му го дава... И много силно се надявам - да го оценява...                                                                                                                              

                                                                                                                                                                   ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Живко, благодаря ти за интересния коментар!
  • Който разполага с времето си, е свободен човек. Това е голямата тайна! Заплащайки нашия най-ценен дар, ( Времето)и купувайки го, Те ( управляващите) купуват и нас. Поздравления за написаното от теб!
  • Благодаря ви за "Любими", приятели - Миночка,Младен,Стойчо,Живко!
  • Миночка, Младен, Стойчо - благодаря много за чудесните коментари!
  • Какво е времето?
    Естествено е да говорим за времето,като индивидуален коефициент на полезно действие.Но в действието съжителстваме и с други фактори,като всеки индивид "работи върху себе си,за себе си и за другите" с различен интензитет и капацитет с полезно действие на продължителност.
    Колкото и да изглежда "увъртяно по Килифаревски" и някак да е суховато,защото не притурям емоционално и лирично съдържание без което един живот на човека се обезсмисля,е точно така от прагматичен ракурс на един биоробот!
    Макар че иде реч за онова време, което носим в душите си,за да бъдем полезни не само за себе си, но и за тези около нас.
    Все пак "човек е обществено животно",колкото и да изглежда Homo sapiens,той е наследник на инстинкта за оцеляване на Neanderthal man, нали?

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...