Здравейте. Предполагам, че първо трябва да се представя. Аз съм Иво и всичко се случи когато бях на 15. Това е моята история. Посвещавам тази поредица от произведения на най-красивото момиче на тази планета- Евелина.

Още от първият миг в който я видях, потрепна нещо в мен. Не знам какво беше, но просто имаше нещо специално в нея. Изглеждаше като най-обикновено момиче: Нисичка, с красиви кафяви очи, кестенява коса и лъчезарна усмивка. Реших, че трябва да отида и да говоря с нея. Това и направих. Поех дълбоко въздух и отидох.

- З-зз здравей- казах аз заеквайки.

-Здрасти- отговори тя.

-Видях те от далече и не можах да проумея, как може да си толкова красива. Казвам се Иво- казах подавайки си ръката.

-Моето име е Евелина- отговои тя докато ми стискаше ръката.

От този момент нататък всичко се промени. Аз бях същият, семейството и приятелите ми бяха същите. Всичко си беше все същото с изключение на едно нещо. Вече познавах най-красивото момиче на тази планета. Предполагам, че още от сега си мислите, че историята има щастлив край. Обаче няма. Не е трагичен, но определено не е краят който аз исках. Нека да ви разкажа какво се случи по-нататък.

Минаха няколко дена от запознанството ми с Евелина. Аз не можех да спра да мисля за нея. Мислех за нея когато лягах. Сутрин щом се събудех, тя беше първото нещо за което се сещах. Дори беше и в сънищата ми. Бях луд, луд по нея. Мина един цял ден през който мислех дали да й се обадя или да не й се обадя. В крайна сметка реших, че няма какво да губя и се обадих на номерът който тя ми беше дала. След кратък разговор, се разбрахме да се видим на същото място на което се бяхме запознали-"старите бани". "Старите бани" беше една изоставена сграда. Около нея имаше много пейки и беседки. Често седяхме там с приятели. Бяхме се уговорили да се срещнем след два дни. Това бяха най-дългите два дена през животът ми, но ето че най-накрая дойде мигът в който аз отново ще се срещна с Евелина...

(очаквайте втора част скоро)