1 сент. 2018 г., 01:31

 Най-красивото момиче-(Част 2)

1.7K 0 1

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Бяхме се уговорили да се чакаме пред старите бани в 17:00 часът. Аз естествено закъснях умишлено с около 10 минути. Когато пристигнах очаквах тя вече да е там. Обаче не я видях. Обиколих сградата няколко пъти за да видя да не би да е от другата страна, но я нямаше. Седнах на една пейка и чаках... Беше минало много време и вече мислех да тръгвам, когато я видях в далечината. Веднага станах и тръгнах към нея, когато се приближих я поздравих. Беше също толкова красива колкото първият път, ако не и по-красива.

 

-Извинявай, че закъснях малко.- каза тя, но аз нямаше как да й се сърдя за това отвърнах

-Няма проблеми и аз сега идвам. Нека да отидем за сладолед, ако искаш?

-Може- отговори тя.

 

След като си взехме сладолед и малко се опознахме започнах да се чувствам по-комфортно в нейно присъствие. Мислех си, че тя е перфектното момиче. На моменти се чудех дали сънувам, или това наистина се случва. В този момент обаче тя посегна към чантата си и извади кутия цигари. И преди това съм виждал тийнеджъри на по 14-15 години да пушат. За мен не беше нищо ново, но някак си не си представях, че тя пуши. Предполагам вече сте се досетили, че аз бях "добро момче". Имах отлични оценки, имах много голям интерес към науката и никога не бях пушил цигара през животът си.

 

-Пушиш ли?- ме попита тя. Не знаех как да отговоря. Мислех си, че ако кажа "не" няма да й се харесам. За това казах

-Да пуша, но в момента нямам цигари.

-Ще ти дам от моите.- Каза тя докато ми подаваше цигара.

Нямаше как да я откажа, за това я взех. Тя ми подаде запалката си. Запалих цигарата и си дръпнах. Веднага почнах да кашлям. Тя се изсмя и ме попита от колко време пуша. Аз и отговорих, че пуша от 2 седмици. Тя отново се изсмя и ми каза.

 

-По-добре изобщо не започвай, по-добре ще е за теб.-Обаче вече беше прекалено късно. След тази цигара, която на пръв поглед ми изглеждаше безобидна, всичко се промени. Мислех си, че е само една цигара. Обаче това беше началото на нова пътека по която аз не исках да вървя, но трябваше...

 

(Във следващата част ще разберете защо тази цигара, на пръв поглед безобидна, промени коренно животът на 15 годишният Иво.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Лубанов Все права защищены

Това е втора част от историята на Иво. Очаквайте скоро и третата част. Ако ви е интересна историята, можете да ме последвате. Благодаря ви.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...