Отварям си едното око. Още не се е съмнало достатъчно. Затварям го. Унасям се. Точно насред най-сладкото някъде напреки на унеса ми се чува дрезгаво кукуригане на петел.

Дааа…

Поглеждам към прозореца. Определено не е лято. Вън вече не е толкова светло. Потривам вежди и клепачи. Нещо им е трудно да се размърдат. Като чели още ми се излежава. А петела кукурига ли кукурига. Знам си. След петия път сам ще спре с напъните си да се прави на кокоши мъжкар.

Дааа! Ииии…

Ето от този момент нататък започва да говори с преправен човешки глас:

„ Добро утро Стопанино! Време е! Време е за ставане. Време е за добри дела. Време е за нещо благородно. Време е и за нещо по-така! Време е!”

Следва тридесет секундна пауза, след което пернатия ранобудник подновява речитатива си със сериозния патетичен тон на Левитан от Информ бюро Москва - звучал из целия Съветски съюз през втората световна.

„ Датата е четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година - Четвъртък!” – същата като продължителност пауза и отново равнотонния глас се разнася из сънената стая:

„ Стопанино благодаря ти, че не ме прекъсна веднага и сега. Благодаря ти за любезността, че ми позволи да ти пожелая тук всичкото и това!” – кратък миг на блаженна тишина и пак глас, който я раздира:

„ Иии… нали и днес Стопанино ще ме пощадиш, че наруших сладкия ти сън? Иии.. нали няма Стопанино в някоя красива алпакяна купа да ме сготвиш ти на вкусна апетитна супа?” – нов приятен къс на благословено беззвучие и пак равния отмерен тон:

„ И ако е така Стопанино мой, аз ти обещавам още дълго да съм верен кукуригащ ранобудник твой” – Всичкото това до тук беше умния ми телефон. А въпросното многословно приложение към будилника на смартфона ми го инсталира синът на един съсед.

Оказа се много ефективно. След една такава речетативна досада просто няма как да не се разсъниш.

За мое нещастие съм си забравил вечерта телефона далеч от леглото. Няма как – ставам!

Минавам първо покрай него. Натискам с пръст стопа на мърдащия върху дисплея пернат дърдоран и ето - както винаги!

… започвам да си търся чехлите.

Обикновено начало за работен ден. Нормалния за сезона лек сумрак. През открехнатия под наклон прозорец се процежда свенлива хладна тишина с мирис на мъглява есенна утрин.

…откривам си чехлите.

Нахлунзвам ги и си движения на сънен робот се понасям автопилотно из къщи. Както винаги неотлъчно следвам отдавна закодиран в мозъка ми маршрут между банята, кухнята, тоалетната и дрешника. Сутришното ми поведение е толкова еднообразно монотонно, че сигурно и на Позитронният човек би му доскучало да ме наблюдава.

Точно приключвам с налагането на автършейва и от спалнята се разнася бойния вик на един анимационен герой - Фред Флийнстоун. Това отново е моя умен телефон. Само че в друг режим:

„Ябадаба дууууу…”- напъва се машинката. И пак „Ябадаба дууууу…”

- Добре де идвам! – провиквам се нервно и забързвам към подскачащия от собствените си вибрации звуков натрапник.

Сигнала не е аларма или някакъв подсещач. Така съм настроил умникът ми да звъни, когато ме търси един стар приятел. Филип се казва. Баща му е луд фен на Анимационната поредица Семейство Флийнстоун. И като бяхме малки го беше научил да вика точно като Фреди. Така си му остана прякора и до днес - Фреди Кречеталото.

Не сме се чували от повече от шест месеца. Замислям се:

„Какво ли му е щукнало на тоя Бедрокчанин, че ми звъни в ранни зори?”

Вдигам. Нооо… Вместо Фреди чувам непознат глас. И като за капак на ранобудния тормоз онзи от другата страна на линията ми задава най-омразния ми телефонен въпрос:

- Кой се обажда? – пита някой си, а гласът му треперливо вибрира в нотки на несигурност.

Първата ми мисъл е че Фреди си е загубил телефона. Или каквато е блейка някой му го е откраднал. И този някой сега звъни на посоки или по погрешка. След това ми хрумва, че може пък да се опитват да ми правят телефонна вързалка. Не успявам да запазя самообладание и реагирам почти първосигнално:

- Здрасти! Аз се обаждам. Нещо против? Само дето ти не си точно собственика на този телефон – нали?! - изчаквам за секунда и тъй като от среща никой не реагира продължавам войнствено - Ей нескопоснико… Ти ме набираш пък питаш кой се обажда. Би трябвало да знаеш много добре на кого звъниш! И между другото какво прави този телефон или най-малко тази сим карта у теб?

- Извинявам се за ранното позвъняване - започва едва ли не да пелтечи непознатия глас - Филип ей сега ще Ви се обади - чува се шум от пиполене и ми става ясно, че апарата бива подаден на някого.

Явно днес не ми е ден и ще си имам разправии. А за да ми е още по-весело отново в слушалката прозвучава онзи любимият ми тъп въпрос.

- Здрасти! Кои е? – по гласа човека от среща много ми прилича на Фреди.

С тази разлика, че звучи твърде притеснено, дори плахо. Нещо никак си не характерно за моя приятел. Особено пък когато ми звъни на мен.

- Аз ще ти кажа на теб кой е! – започнах както винаги да му говоря – ти друга работа нямаш ли си сутринта, ами си се раззвънял по никое време? – заканих се грубо аз, но за всеки случай се подготвих да чуя поредната иновационна версия за телефонно мошеничество.

- Ама кой, кой е насреща? – продължаваше нагло и настойчиво да пита гласът.

- Как кой е? – реших директно да атакувам аз - Вече нали казах на другия глупак до теб. Вие ме набирате пък не знаете кой съм. Ами погледни в дисплея бе тарикати с тарикати! Там сигурно ти е написано. Че даже до колкото знам има и моя снимка – и после веднага сменям темата, опитвайки се да разбера колко и какво знае човекът, който ме беше набрал - Нали предния път като се видяхме ми се хвалеше с новия си смартфон. И колко добре се справяш с новите концепции в комуникациите. Я кажи! Какво ти пише на екранчето, а? Какво там пише…? Или може би ти не си този който трябва да си? От мааалата си и не можеш да четеш, а? Или може би онзи там до теб дето сте партийка с него в телефонните постановки и той не може да чете, а?

- Не, не, не! Не съм от маалата. Фреди съм си аз. Твоят приятел. Ама там е проблема, че в момента не мога да виждам добре. И за това питам да разбера с кого говоря…

- Аха не виждаш добре… Туй то! Сигурно е така защото си много болничък. И сигурно ти трябват спешно пари за очен лекар? Нали? - казвайки това усещам как започва да ми писва и решавам да го обърна съвсем на подигравка - И как така с кого говориш бе. Говориш с партийния секретар на федералния резерв на Съединените Американски Щати. Така, че давай си направо партийната директива. Ииии… Не го усуквай ами си кажи без стеснения къде, кога и как да ти донеса две три кюлчета злато, че да се справиш с очното нещастие, което те е сполетяло?

- Ябадаба дуууу! Кога те направиха секретар? Че и до трезора достъп са ти дали! Три кюлчета злато! Ябадаба дуууу! Добре приятелю! Това ми хареса! Донеси ги! Няма да ти се разсърдя! Донеси ги! Но нека не са повече от три кюлчета! Че нали знаеш - имам проблем с дископатията и няма да мога да нося повече от три – после се замисля и продължава - Ама не, не, не! Я по-добре на първо време си ги остави на място в резерва и ела ме вземи от болницата. Пък после като му дойде реда… Кюлчетата щом си ги приготвил за раздаване ще ги изпием и изпикаем някъде по Хаваите, Малдивите или Карибите.

- Фреди ти ли си наистина? – изведнъж се сепнах аз, щото тези приказки … пък и бойния вик на Флийнстоун си беше точно както моя човек го правеше.

- Аз съм да! – започна да придобива увереност гласът от слушалката - Не ти искам ни парите, ни златото. Горещата ми молбата е да дойдеш с нещо на колела и да ме прибереш у дома. Че май малко пострадах. Стана инцидент. Не виждам добре, а моите отидоха на почивка в Анталия. И сега няма кой да ме закара от болницата у дома.

- Как така не виждаш добре? Фреди какво се е случило? – съвсем загрижено попитах аз.

- Ами като дойдеш да ме вземеш ще ти разказвам.

Отивам.

Наистина е Фреди.

Стои си нашия с превръзка на очите. Пъхнал си е слушалките в ушите и слуша музика.

Поздравяваме се. Уреждам формалностите по изписването и го повеждам към колата. Сядаме и потеглям. Най-странното е че за разлика от друг път той не ме залива със слова. А аз си го познавам. Ако всичко беше наред щеше веднага да започне да бръщолеви. И както винаги щеше да започне да си помага в обясненията, ръкомахайки с ръце. А този тук „младеж” сякаш не бе точно Фреди. И разбира се нищо такова като ръкопашен разговор не се започва между нас.

Нещо има! Но какво?!

Стои си на седалката като стреснат и само от време на време поклаща глава. Става ми тъпо от тишината и необичайната ситуация. За това питам директно:

- И какво и как стана? Та чак така я загази с очите? – и поглеждам към него, а Фреди не ми отговаря, но се обръща към мен и пита:

- А коя е Ели? – въпросът му буквално като в упор се забива някъде в дясното ми слепоочие, от което аз малко не на шега се стряскам.

- Защо, коя е Ели?

- Защото това стана заради нея и заради теб. Тя каква ти е?

- Така ли стана казваш… Хммм, виж ти!? Познавам две Елита. Една ми е комшийка и е трета група в детската градина. Едва ли питаш за нея. Колкото до голямата Ели, която познавам… погледнато реално и тривиално - никаква не ми е.

- Никаква значи не ти е тази голямата?! Знаех си аз! Досетих се веднага!

- Какво си знаеше…? Какво се досети?

- Знаех си аз, че я познаваш! Сетих си се аз още на момента! - започна да ръкомаха той, както си го правеше винаги, с което донякъде ме успокои, но той явно не беше никак спокоен защото продължи въудошевено - Амаааа…! Не, не, не! Не може да ти е съвсем никаква! Не вярвам, че може такава хубава жена да ти е съвсем никаква! Не, не, не! Не може да ти е никаква. Пък билото то реално, банално или тривиално! Все някаква трябва да ти е!

- В смисъл? – и пак го поглеждам, а той клати глава и ми се усмихва - Чакай Фреди! – малко се раздравам аз - Как така да не може да ми е никаква? И защо трябва да ми е някаква? И защо изобщо говорим за нея?

- Ще ти кажа защо. Но първо ти ми кажи от къде я познаваш? И как се запознахте?

- Еее… От къде и как я познавам… Ами как? Запознахме се в мрежата… И как…?! Как я познавам… ? Ами как…? Не съм я виждал или чувал… Което като как ще значиии, чеее… Познавам я значи задочно…

- Задочно, нарочно или порочно? Я уточни! Че от това твоето сконфузено „Как” нещо никак си не ми се изясниха нещата.

- Нееее! Не е нарочно - не сме се търсили. Срещнахме се наистина съвсем случайно. И определено ненарочно, и определено бе и непорочно. Казах ти не съм я виждал или чувал… Което в пълния смисъл на казаното „Как” си означава чисто задочно… Пък ако се абстрахираме от виртуалното разбиране на понятията срещи и диалози… - и поглеждам към него, а той се хили и се чеше по гушата - Ама чакай сега ще ми обясниш ли какво общо има Ели с теб и със ситуацията?!

- Има! Има! И то как има само!

- Добре де – има! Съгласих се! Ама как има?! Ти си знаеш какво ти се е случило, а аз не! И сега тука ме разстрелваш с някакви си въпроси и очакваш аз да ти давам обяснения за неща, за които няма как да знам абсолютно нищо.

- Хммм! Вярно, че може и да е така. Ама аз съм много впечатлен и объркан от случилото се. И понеже нямам никакво обяснение защо това е така съм малко нервен!

- Добре като си объркан карай я по объркания ред. Пък да видим, как ще оправяме логически нещата – и го побутвам по рамото – Давай де! - а той не чака втора покана:

- Снощи ми се обажда един познат. Иска да му оправям захранването на миялната машина - правило проблем. По негови предположения по тази причина автоматичния бушон изключвал ни в клин ни в ръкав и заради това нямали и топла достатъчно вода. Отивам в тях. Оглеждам. На кръга или по друго му казано на линията на миялната са вързани всички кухненски уреди. Бойлера в банята и той там е вързан. Явно тежичко му е било на въпросния бушон. Но няма как да гадая къде точно е причината. Прозвънявам веригата, а апаратът ми показва, че най-вероятно има оттечка. Откривам я! Тя обаче не е в миялната, а в пералнята. И така започвам да преглеждам електросистемата на пералнята. Отварям тук. Ровя из кабелите там. Меря на трето място някъде около програматора… И в един момент стигам до вътрешната страна на барабана. Отварям вратичката му иии…. – запъва се Фреди и обръща главата към мен ще кажеш, че иска да ме погледне през превръзката.

- И какво като отвори барабана? Да не би от там ти се усмихна Ели? Да те ослепи с чара и обаянието си? И да ти заръча докато те карам от болницата до вас да ми предадеш много поздрави от нея?

- Близо си до истината… ма не беше точно така.

- Добре де кажи как беше?

- Домакинята на дома се притесни, че било прашно в кухнята. И докато й кажа: „Недей!” вече беше избърсала с влажна стирка целият под. Заради това бях седнал на едно вълнено чердженце тип килимчето на Аладин. Да ама нали бях по къси гащи и незнайно как и кога, но прасеца ми се бил опрял във влажния теракот.

- И какво от това? Ти нали си професионалист? Не беше ли изключил бушона?

- Бях?

- Е и? Да не би закачливия дух на Ели да го е включил?

- Не на Ели – Еми я свърши тази работа. Дъщерята на моя приятел. Искала да се изкъпе и не знаела, че аз се бърникам из тоците в кухнята.

- Е и какво? Тока те изплющя – така ли?

- Ами да. Всъщност трудно е да се каже дали е само тока.

- Добре до тук ми стана ясно. Бил си на адрес и те е ударил тока. Хубаво! А аз и Ели какво общо имаме с твоите професионални неудачи?

- Ами имаш общо първо ти. И чак после онази Ели.

- Добре! Нали казахме да я караш по ред. Тръгни от мен и ще стигнем и до Ели – или онази Ели както я нарече.

- Така деее… така я карам. По ред! Бъркам си значи вътре в барабана защото видях че езичето на заключалката дето е за вратичката се е окислило и хванало ръждица. Помислих си, че може би поради това от прекъсвача идва и оттечката. И понеже бях открил повредата май я дадох по-лабаво. Взех да си мисля това онова за почивните дни. Мина през ум как тогавашното утре сиреч днешното днес е петък. И понеже отдавна не съм ти се обаждал, пък сега съм ереген… Та си помислих, че мога да ти се обадя и да се уговорим в събота да отидем за риба.

- И какво?

- Е как какво? Почнах да си мисля, как ще ти звъня по телефона. Как ще ме бъзикаш, че не съм се сетил за теб толкова дълго и така нататък. После, как ще се кефим на язовира… И как ще си направим дзър – пър на скарата. И пак така нататък. Та точно работих по прекъсвача на ключалката и явно в този момент Еми е вдигнала бушона.

- Добре така казано като персона в сюжета до този момент и аз съм ясен. Ма в момента питанката в таз дилема е къде тука и сега - Ели е намесена в целата тази схема? Още и как и защо я свързваш с мен?

- Ами има я твоята Ели… Е не в цялата схема… Ама има я…

- Е защо да е моята Ели? Чудна работа! Жена непозната влязла по някакъв си необясним начин в неговата глава пък после моя била тя… Ха сега! Измишльотини на търкала!

- Добре де не е точно твоя… Даже ако искаш да знаеш от онзи момент може да се каже, че е вече нашата Ели.

- Хубаво моя, наша… Хубаво! И продължи де! Какво казваш, че стана?

- Ами да бе! Как какво стана? Бързащата да си вземе душ Еми вдига бушона, а аз понеже държа отвертката на късо между прекъсвача и ключалката… Иии по нея преминава волтова дъга. Ама много силна. Не съм виждал до сега такова нещо. Петнайсет години съм електричар - такова нещо не съм видял.

• Еха! Чак толкова ли!?
• Да! Толкова! Беше една насочена бяла светлина към мен. Подобна на тази която описва Никола Тесла. Навлиза в мен през очите ми, ама аз пусто да опустее не мога да ги затворя. Въпреки че знам трябва да го направя, за да не се осветят. И да не ми изгори роговицата. Но не мога. И тогава не знам как се случи, но мислите ми дето си ги мислих, че ще ходим насам – натам с теб се смесиха с тази бяла светлина. И сякаш вече не седях на земята, а летях върху килимчето което ми посла домакинята.
• Ахааа! Да не би вместо „Сезам отвори!” да си се объркал и да си казал: „Килим полети!” А Фреди?

- Бъзикай се те бъзикай! Ама тази светлина виж какво ми направи очите.

- Добре извинявай! А после?

- И после започнаха да се появяват образи някакви. И всички бяха свързани с теб. И случки ми се явиха. Пак все неща, в които заедно сме били. Имаше обаче и хора, които не познавах. Имаше и случки, които не си спомнях. А ти… По скоро не точно ти! А самата Бяла светлина ми обясняваше кой, кой е от тези дето не познавах. И тогава някъде там от далечното дълбоко на хубавата Бяла светлина изникна образа на една жена.

- Ахааа! Гепцах ли те аз сега, а! Ще видиш ти, как ще кажа аз на жена ти какви ги виждаш докато нея я няма… И как използваш работното си място да се друсаш с разни съмнителни къси съединения… Че и от горе на всичко и с разни бели светлини – махам му аз с пръст, но после се сещам, че той не ме вижда и се хващам за волана.

- Ще ма изпортиш ама аз пък няма да ти разкажа до карай, това което съм видял.

- Добре, добре! Няма да те ковладя! Разказвай!

- Ами онази жената Ели се появи много близо до лицето ми… А светлината дето ми говори ми казва: „Ето това е Ели. Тя е много качествен човек и искам на всяка цена като отидете за риба да кажеш на приятеля си да не се офлянква, ами да й подготви нещо като поздрав за рождения й ден.

- За Ели казваш ти е говорила светлината? Млииии…! Ква светлина само – говоряща! Малиии! Ииии… какво? – провокиращо го подканвам имитирайки го

- Ииии… решавам да го попитам.

- Кого да попиташ?

- Говора как кого?

- Говора или гласа от Бялата…

- Говора приятелю…. Още не съм я докарал до там да чувам гласове… Та Говора ми казва да ти напомня да й напишеш поздрав на Ели. Ноооо аз си знам, че ти може би няма да я забравиш. За това се захващам с определението - Качествен човек. И започвам да го разпитвам. Какво значи един човек да е качествен? Щото си мисля, че като се разприказваме и ще разбера какво ли общо имаш ти с тази Ели, че точно ти да й пращаш поздрав за рождения ден.

- Е ти фамилията й поне да знаеше! А то само с едното малко Ели…

- И как и е фамилията? - рязко извива глава към мен моя приятел.

Ха така! Виж го ти сега! Защо мен питаш бе Фреди?! Нали там си си говорил с нещо си там! Светлини-метлини, Говори-мовори? Той си говорил пък аз да му казвам…

- Виж това за фамилията май Говора нищо не ми каза. Говореше само за Ели…

- Ели Станчева се казва… - чуквам го по носа аз - Поне що касае за жената с която си пиша в нета… Пък ти коя имаш в предвид и коя ти се е явила… знам ли та аз?! Давай сега нататък, че чак ми стана интересно!

- Абе твоята Ели ще да е била! – уверено заявява Фреди - Няма как да се объркам. Нищо че никога не съм я виждал.

- Ахаааа ясно. А да не би тази Бялата светлина… И този Говор… Те да не би това да са бъркали нещо из моя Фейсбук профил, докато лаптопа ми беше у вас? А Фреди?

- Глупости! Аз изобщо не мога да работя с Фейсбук. Слушай нататък сега!

- Слушам.

- Та аз нали не се давам лесно на пропаганда и агитация… Иии…

- Така си е! И какво от това… - отново небрежно го побутвам по рамото – И какво? И ти започна да го разпитваш оня така ли? Как му каза, че му е името? Ах, дааа Говора…. И викаш минахте с Говора в диалогов режим. И той ти отговори що е то това качествен човек, а? – и му се усмихвам спокойно щото знам, че в момента не ме вижда.

- Да отговори ми. Каза ми, че да си качествен човек това означавало да си тежиш на мястото. Без значение дали си положителна личност или отрицателна. А Ели е точно такава - тежала си на мястото.

- Ама тя как си тежала? Като отрицателните личности ли, или като положителните? – опитвам се да го дразня аз.

- Е ти сега пък какво се правиш, че съвсем нищо не знаеш за нея? Към положителните е. И то към много положителните!

- И защо пък да е много такава – отново питам, за да се заяждам, виждайки го как се е вживял в случката.

- Ами защото там в градчето където живеела внасяла с присъствието си огромни количества чиста позитивна човечност, която в днешни дни е в огромен дефицит и…

- Внасяла ли? – прекъсвам го нахално пак - Че как така ще внася ? Тя да не е спедиторска фирма, че да внася?

- Не беее! Не се хващай и ти сега за думата - като някой чиновнически буквоед си… Не го внасяла като с тирове… Самата тя била проводник на доброто и положителното. И с това ей така без да се бие в гърдите или да парадира допринасяла за това, живота на хората около нея да става все по-добър и все по-добър.

- Проводник на доброто казваш. Хммм пак опряхме до твоите токове, а?

- Ами така си е. Който за каквото е учил. И който с каквото работи - с това си обяснява и нещата.

- Да де, ама аз пък нищо не разбирам от човешки проводници. Как така ще е проводник – продължавам да го човъркам - Човек или върши нещо както трябва, или не го върши както трябва…

- Може и да е така. Ама нали в политическия живот се казва, как еди кой си депутат или общественик провежда политика за еди какво си… Етоооо! Това не значи ли нещо подобно. Виждаш ли, този израз едва ли е ей така случайно употребяван…. За мен лично това, значи, че всички хората с действията си може да са своево рода някакви проводници на нещо си! Както са жиците например…

- Ахааа хората са освен хора и проводници. А полупроводници не може ли да са?

- Стига си се лигавил.

- Що пък да се лигавя?

- Щото ти нищо не разбираш от токове, съпротивления и проводимости.

- Хубаво де! Не разбирам. Ами разясни ми тогава. Хората какви проводници на нещо си може да са?

- Ама ти сега използваш, че не съм във форма и само ме омотаваш с приказките си – и обръщайки се към мен ми размахва юмрука си, но после се позамисля и взема да си мърмори под носа - Чисто теоретично погледнато вярно, че може хората да са всякакви проводници. Може да са нормални! Може и полупроводници да са… А може някой хора даже да се явяват и свръхпроводници на нещо си в обществото, в което живеят. Всичко може… Поне до колкото си говорихме с Говора май така излезе… - не си завърши изречението Фреди и пак се замисля.

- Добре и аз сега какво да и напиша на Ели. Честит рожден ден Ели! Бъди си все такава красива жичка. Пускай тока на воля да върви през душата ти и карай всички мъждукащи крушки, които са свързани с теб да грейват в бяла светлина! Това ли да й напиша…?

- Ами ти много крив си станал напоследък. Уж мен ме шибна тока, пък май на теб нещо са ти изпушили интегралните схеми. Как ще напишеш на такава хубава жена такива непонятни за жените неща? Ти знаеш ли тя, как благо и лъчезарно ми се усмихваше когато Говора от бялата светлина ни запознава…

- Не знам. Нали ти казах, че не съм се срещал с нея на живо… Само на снимка съм я виждал. Но за да не й напиша, че е жичка трябва да ми разкажеш какво още сте си приказвали с Говора… Това за проводника е наистина оригинална хрумка – но само като метафора… Ама я ми кажи ти след като си я обсъждал с онзи Говора тя на какъв тип проводник ти прилича?

- Ами на какъв, на какъв… поне така както ми я представи той… Иии така както я видях очи в очи… Най ми прилича на полупроводник…

- Ееее значи не е чак пък толкова качествен проводник колкото твърдиш?! Щом не е свръх или цял проводник… ами само половин проводник… значи нещо и куца, а?

- Полупроводник драги не половин проводник. Има огромна разлика между тези две неща. Ма тебе май хич та няма в електротехниката и електрониката… Точно обратното е на това което си мислиш че е…

- Що пък да е на обратно… И кое е това което да е на обратното?

- Оффф! Много си зле - наистина. Понякога полупроводниците са по-ценни от обикновените проводници и дори от свръхпроводниците взети заедно.

- Тъй ли? И защо?

- Защото когато в една електронна система има променливи условия полупроводниците в един момент се явяват проводници, а в друг се явяват изолатори. И това колебание в проводимостта им е огромно преимущество пред другите материали, които притежава само едно от свойствата.

- Ахаа ясно! Казваш Ели е и тако и вако?! Или нито риба нито рак. Ма то това за една жена не ли малко по-така като качества И така и така при различните условия…

- Пак си мислиш за глупости… Наистина трябва да те удари и тебе тока, че да прозреш някой неща…

- Що пък!? Какво толкова казах сега?

- Защо всичко виждаш в черно и бяло… Има и междинни ситуации, в които носителите на диаметрално противоположни свойства са най-ценните елементи в една система… И то е по-простата причина, че могат да се превръщат от едното в другото и обратно.

- Хубаво де… Стига си ми разтягал твоите инженерно-електротехническите локуми… Кажи ми го за нея като конкретна черта в характера!

- Ми конкретно за нея както си приказвахме с Говора… Тя там където живеела… - започна да ми обяснява Фреди и изведнъж се спира, размърдва си превръзката и пита - А тя къде живее, че е толкова зор работата, хем да си е обикновен човек, хем да си е много полезен такъв. Виж и това Говора не ми каза…

- Давай, давай не се разсейвай сега довърши си мисълта… После ще ти кажа къде живее…

- Ами Говора ми каза, как много ценното в нея е че от една страна е ревностен радетел на традиционната българщина. Същевременно с това обаче правила така щото новите постижения в авангардните системи на управление на обществените организации да достигнат до хората сред които живее. Еее аз това много, много не го схващах, но след като обясних на Говора професионално с какво по-точно се занимавам и той направи това сравнение с полупроводник, че да го разбера…

- Така, така, така! Значи това проводниковото сравнение не е твое, а на Говора от Бялата Светлина?

- Ами да! Така си беше…

- И ти реши да ми го обясниш по твоя си инженерен начин, тъй че пък аз много трудно да те разбера - така ли?

- Абе я стига си капризничел! Че то и теб да те залее бялата светлина на волтовата дъга в такива количества… Иии… Ще видиш тогава колко е трудно да обясняваш неща, които не разбираш. Така че стига си ми опявал, ами си напъни малко пипето.

- Доообре ! Започвам да го напъвам.

- Ами хайде де. От кога го чакам тоз момент. Представи си сега много хора в един град.

- Представих си ги. И?

- Ха сега си представи, как едните от тях искат да слушат народна музика и да ядат шкембе чорба. А и като гарнитура бюрек с кисело мляко. И всичкото това поднесено върху софри постлани с червени покривки везни с български шевици.

- Представих си ги и тях! И после?!

- Така! Има обаче и други различни от тези хора, които пък искат да слушат хаус и рап. Искат да тъпчат бургери и дюнер и да ги мацат с кетчуп майонеза и горчица.

- Добре! Представих си ги и другите – бургеро-рапарите! Друго има ли?

- Има да! Има и трета група хора, в която всъщност са парите. Те пък искат да наложат на първите две групи да слушат класическа музика, да се хранят с нож и вилица направени от сплави получени в космоса. И всичкото това да става на чисто бели покривки за еднократна употреба изтъкани от авангардни композитни материали.

- Ами нормално. Град голям като Свят! Той пък пълен с хора! С мисли! С различни шарени емоции всяка една обагрена в цвят или нюанс частички от богатия колорит на Майката Земя. Нищо ново. То нали за това и Светът ни е шарен и уникален я?

- Именно! Много точно го каза – Уникален! Ха сега събери всичкото това множество от града като мислене, разбиране и емоции… Постави този микс в един широкоспектърен човек. И ще получиш това, което ми обясняваше Говора за Ели.

- Кое е то това?

- Това че в нея има нещо рядко срещано. Хем да може да държи на българските традиции… Хем без да ги загърбва да успява да провежда съвременните неща в града, в който живее. Та за това си приказвахме с Говора… Че Ели е пълноцветна многопластова личност, успяваща да съчетае в себе си възможността да се издигне над еснафските проблеми на ежедневието. Без разбира се, правейки всичко това да губи връзка с корените на обществото от което е произлязла.

- Ахааа ясно… Еее ма ти пък много я изчетка сега… Тя пък толкова ли си няма хич никакви кусури таз жена? Поне за цяр нещо няма ли, а?

- Ееее – от де да знам!? За недостатъците й не сме си коментирали нищо с Говора. Предполагам, че като всеки земен човек и тя си има кусури. Даже колкото си искаш може да има. Ноооо може би за това трябва да питаме други хора – а?! Например съпруга й… Или някой колега или колежка завистник …. Или може би зетя й, а? Точно така! Зетя ще е най-богатия източник на това в нея, което не е за пред хора. Щотооо… тя нали тъща ще му се пада на човека… Пък те тъщитееее…

- Да бе Фреди! Особено ако съдим по твоята може и така да е… Ама за Ели не знам как ще е работата там… Но си прав някакъв такъв човек ще трябва да търсим да ни каже за кусурите й. Тук мисля Говора от Бялата светлина на доброто няма как да ни свърши никаква работа.

- Да, да, да! За зетя и аз не знам, нооо за тези, които и завиждат… Виж тук си прав! В тази посока такива дребнави хора ще ни дадат най-богата информация - разпалено започна да ръкомаха Фреди, но после изведнъж се спира и обръща глава към мен - Ама чакай, чакай, чакай! Аз нали уж те викнах да ти кажа заръката на Говора да й честитиш рождения ден.

- Така си беше – отвърнах му аз и отново се усмихнах под мустак - Е и!?

- Ми за какво са ти тогава информации от завистници, зетьове и недоброжелатели. И защо изобщо говорим за кусурите й.

- Ми как щото?! Нали казахме, че е земен човек. Пък земен човек идеален няма.

- То това си е така. Ама ние да не сме тук на предизборен дебат, че да се замеряме с кал, говна и помия. Какви акции му казваха на това когато платени наемници се изживяват като лайномети по националния ефир…

- Черен PR се казва…

- Да бе черно ПъРъ. Нещо като виж те как мога без да съм ял боб черно да пърдъ… Пък то нали за рождения й ден идеше реч.

- Така де.

- Ами щом е така де… Ха кажи ми тогава, кой пише пожелание за рожден ден, в което пожелава нещо за недостатъците му бе? Ма ти защо така ме ядосваш сега?

- Как кой бе Фреди? Ами например аз пиша така понякога!

- Да бе! Аз пък съвсем забравих, че си не малко, ами мноо шантав. Как ли изобщо тази жена се е съгласила да си пише с теб?! Направо й се чудя!

- Ето видя ли! Вече откри един от недостатъците й. Пише си в нета с много хора, някой от които и завиждат. А ето и друг кусур! Пише си и с други като мен, които не знаят какво да и пожелаят за рождения ден. И още по-лошо искат да и пожелаят да има повече трески за дялане.

• Лелеее! Ще пожелава на жена да има повече трески за дялане Лелееее. Ама ти си един първобитен антикавалер да ти кажа. Лелеее… кой ме запозна с теб… Лелеее.
• Е как кой…? Госпожа Манолова ни запозна. Хвана ме заръка и каза ето това е Филип . Той е много добро момче и с него ще седите на един чин.

- Така си беше… ама сега като слушам по-хубаво Манолова да ме бе сложила да седя с дебелата Мариана дето миришеше на пот! А не с теб - после изпръхтя и обръщайки се пак към мен пита - И какво сега?! Нищо ли няма да й напишеш като пожелание на тази жена?

- Ами какво да й напиша бе Фреди?! Нищо не ми идва на ум. Ти не ми позволяваш да й пожелая да има повече кусури. Пък ако не и пожелая това, няма как да и пожелая да има по-малко завистници… Не ми позволяваш да и пожелая да е все по-голям и все по-уникален полупроводник, щото пък било много жичкаджийско… Ами то ти нищо не ми остави като пожелание. Освен да й пожелая да е много, много здрава. И много, много години да е все така усмихната. И много, много години да е щастлива от това което е в момента като жена, майка съпруга и публична личност… Какво друго Фреди? Какво друго да й пожелая? Не се сещам. Нали знаеш, че никак не ме бива по пожеланията. На теб Говора нещо не ти ли подсказа около молбата си.

- Не! Само заръча да ти кажа името й и да ти напомня да и напишеш поздрав.

- Само това!? И ти си стоя ей така без да му кажеш нещо? Нее тук вече никак не ти вярвам..

- Еее! За слушането слушах както не съм го правил никога… Ама за мълчанието не си мълчах чак пък толкова…

- И какво му каза на Говора – а Фреди?

- Е! май почти нищо не му казах, но започнах да го разпитвам за нея… И така….

- И какво така?

- Ами по едно време гледам няколко човека надвесени над мен. Святкат ми в очите с фенерчета и току ми повдигат някой от клепачите.

- Тез пък какви са сега? Да не са помощници на твоя онзи Говора, а Фреди? Или си ги измисляш да са правиш на много болен?

- Не бе! Явно бяха лекарите от спешното. Ма най - интересното е че и те си говореха за някакъв рожден ден на някаква си Ели. И се караха кой точно да напише поздравлението за нея. Колежката им била доколкото разбрах. Една от най-добрите в отделението. Да но явно като ме видяха че надигам глава и се озъртам да се ослушвам… Иии… Те смениха темата.

- Фреди стигнахме. Аз ще ти помогна да се качиш, ама ти как ще се оправяш сам като не виждаш?

- Ми не знам. Ти ще искаш ли да дойдеш да спиш в нас докато се пооправя? Никак не ми се иска мойте да ги форсирам да се връщат от Анталия.

- Че колко му е. Ще дойда, що да не дойда. Ама от работа няма как да отсъствам.

- Добре де. За свободното време иде реч.

- Хубаво! Значи сега те оставям и отивам на работа. И като се върна ще мислим какво да напишем на Ели! Става ли?!

- Става!

Че тъй свърши всичко! оставям Фреди в тях. Но после на работа станаха едни неприятности ииии…връщах се много уморен. Та така и по тази си причина не остана време с Фреди да измислим нищо за поздрав на Ели. И понеже нали с него сме от един дол дренки… нито на мен, нито на него му дойде нещо хубаво като пожелание. И за това и двамата единодушно решихме поне това, което се е случило да разкажем. Пък нека всички да сме живи и здрави… То за другата година все си мисля, как ще се вземем в ръце и все нещичко ще измислим. Ама тя Ели нали е добра жена няма да ни се разсърди, че я оставихме таз година без поздрав! И като прочете този разказ ще ни прости! Нали Ели?!

Rygit ;-Ь