" Направи добро и го хвърли в морето"
Пясъчният замък
За първи път виждах, толкова упорито дете. Беше клекнало на пясъка, където се разливаха вълните и старателно си правеше пясъчен замък.
Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.
Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка след кофичка мокър пясък, леко изплезило език да прави замъка.
Реших да му помогна и отидох до него.
- Как се казваш малкият?
Той вдигна глава към мен. Погледна ме, присвивайки големите си кафяви очи, защото слънцето го заслепяваше.
- Вадим. Що?
- Щото гледам от час, как се мъчиш да направиш пясъчен замък, а вълните го отнасят и реших да ти помогна...
- Как?
- Ами ще направя преграда, за да не стигат вълните до замъка ти.
- Ни ща!
- Защооо?
- Щото аз ги прая за русалките.
- Те русалките си имат замък. Дълбоко... Дълбоко, навътре в морето.
- Няат. Снощи дядо ми разкаа приказка, дето злият дух им откраднал замъка. Сига им прая замъци и морето ги зема и им ги носи.
Замислих се. Това, което ми се виждаше безсмислено правене на дворци, имало смисъл.
Чудна работа!!! Децата никога не ги разбираме...
То и някои възрастни не ги разбираме, защо строят "пясъчни замъци".
- Хей, Вадим. Да ти помогна, ще строя и аз замъци.
Малкият пак вдигна към мене глава, премрежил очи.
- Може.
Клекнах до него и почнах своя първи дворец.
По едно време се усетих, че и аз, като Вадим съм поизплезил език. Ама ми беше много хубаво.
Не хубаво, ами адски хубаво.
Бях на седмия замък, като чух:
- Вадим!
Обърнах се и видях, че на дървената скара навътре в пясъка стоеше един човек в инвалидна количка.
- Идвам, дядооо!
Малчуганът беше прав и махаше с ръце.
- Ти как се казваш?- попита ме мъникът.
- Валентин.
- Значии, сме такива... Как са казвашии...
- Съименници.
- Да, такива. Нали ша продължиш със замъците, щото аз отивам с дядо?
- Разбира се, че ще продължа.
Вадим се затича и скочи в инвалидния стол на дядо си.
- Давай, Дядо. Каляската да потегля...
Двамата смеейки се "потеглиха" по пясъка за нови приключения... А аз си останах на брега да строя замъци.
В последните дни от почивката ми на морето разбрах, че стареца е останал сам с Вадим, след катастрофа, в която са загинали родителите на момчето, а той е инвалид завинаги.
Не, неща са красиви, а не тъжни, щом пясъчните замъци са за русалките.
Вече всяко лято ще "строя пясъчни замъци"... А защо не и през зимата да изграждам снежни такива, но конкурса е за "Направи добро и го хвърли в морето!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гедеон Все права защищены
