" Направи добро и го хвърли в морето"
Пясъчният замък
За първи път виждах, толкова упорито дете. Беше клекнало на пясъка, където се разливаха вълните и старателно си правеше пясъчен замък.
Всеки път щом дойдеше по-голяма вълна го разрушаваше, а то само изпъшкваше и почваше наново.
Дожаля ми, като го гледах с вирнато дупе и голяма глава, да носи кофичка след кофичка мокър пясък, леко изплезило език да прави замъка.
Реших да му помогна и отидох до него.
- Как се казваш малкият?
Той вдигна глава към мен. Погледна ме, присвивайки големите си кафяви очи, защото слънцето го заслепяваше.
- Вадим. Що?
- Щото гледам от час, как се мъчиш да направиш пясъчен замък, а вълните го отнасят и реших да ти помогна...
- Как?
- Ами ще направя преграда, за да не стигат вълните до замъка ти.
- Ни ща!
- Защооо?
- Щото аз ги прая за русалките.
- Те русалките си имат замък. Дълбоко... Дълбоко, навътре в морето.
- Няат. Снощи дядо ми разкаа приказка, дето злият дух им откраднал замъка. Сига им прая замъци и морето ги зема и им ги носи.
Замислих се. Това, което ми се виждаше безсмислено правене на дворци, имало смисъл.
Чудна работа!!! Децата никога не ги разбираме...
То и някои възрастни не ги разбираме, защо строят "пясъчни замъци".
- Хей, Вадим. Да ти помогна, ще строя и аз замъци.
Малкият пак вдигна към мене глава, премрежил очи.
- Може.
Клекнах до него и почнах своя първи дворец.
По едно време се усетих, че и аз, като Вадим съм поизплезил език. Ама ми беше много хубаво.
Не хубаво, ами адски хубаво.
Бях на седмия замък, като чух:
- Вадим!
Обърнах се и видях, че на дървената скара навътре в пясъка стоеше един човек в инвалидна количка.
- Идвам, дядооо!
Малчуганът беше прав и махаше с ръце.
- Ти как се казваш?- попита ме мъникът.
- Валентин.
- Значии, сме такива... Как са казвашии...
- Съименници.
- Да, такива. Нали ша продължиш със замъците, щото аз отивам с дядо?
- Разбира се, че ще продължа.
Вадим се затича и скочи в инвалидния стол на дядо си.
- Давай, Дядо. Каляската да потегля...
Двамата смеейки се "потеглиха" по пясъка за нови приключения... А аз си останах на брега да строя замъци.
В последните дни от почивката ми на морето разбрах, че стареца е останал сам с Вадим, след катастрофа, в която са загинали родителите на момчето, а той е инвалид завинаги.
Не, неща са красиви, а не тъжни, щом пясъчните замъци са за русалките.
Вече всяко лято ще "строя пясъчни замъци"... А защо не и през зимата да изграждам снежни такива, но конкурса е за "Направи добро и го хвърли в морето!"
© Гедеон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Е, вече ме зарихте в пясъка. 😊 Едната ми носи кофички с пясък, другата готови замъци, а Щурачето ми свири на лира, за да е пълно щастието. 😊
-
От мен - 5 замъка за русалките.
-
Не можах да разбера аз Орфей ли съм или Тиндарей. 😊 За Зевс е сигурно, че не съм. 😊
Обаче и двете легенди ми харесват.
Открих, аз съм Персей. 😂 -
Касиопея ти свири на Лира
-
Алдемаран петата звезда от съзвездието Бик, която в превод от арабски значи "Придружител" и е най-ярката.
Росицо, спри да мъкнеш Тоа пясък! 😂 -
Глас от мен!
-
И от мен глас. И съзвездие от пет звезди. Открий кое е
-
И от мен имаш пет кофички с пясък!
-
Браво, момчета от русалки до Бог. Ето в това е смисълът на Доброто.
-
Квазаре, това добро в прослава на собственото аз, за което ти говориш дали наистина е добро в такъв случай? То доброто като се прави за да вземаш каквото и да е, било то слава, било то някой да ти “върне добротата” не е баш добро, а манипулация. Съгласен съм с теб, имам предвид. 😊
-
Много хубаво! Щом отида на море и аз ще строя замъци на русалките.
-
Скити, по предложение на Дари правим предизвикателство извън предизвикателство. 😊 само с коментари се дават гласове.
-
Харесаха ми, тези пясъчни замъци! Всичко има смисъл...
Бих дала глас, но не виждам да е в предизвикателството...
Хей, Жабок, твоите текстове винаги ми харесват! Поздрав! -
Вал, чисто технически можеш и снежния замък да го хвърлиш в морето, но може би няма да е толкова полезен на русалките 😊 а иначе, шегата настрана - красиви са. То по принцип нищо няма смисъл нали, като се замисли човек, освен когато е за някой. Този път за русалките, после за един човек, или друг. Имам предвид, че доброто винаги отстрани изглежда безмислено, ако не е за някого или нещо живо, а когато е дори за един човек (или в случая русалка) доброто придобива целия смисъл на света. 😊 абе не мога преценя дали туй което съм казал има логика, още не съм се събудил напълно. Пардоне моа. 😅 а, щях да забравя. ГЛАС.
-
Поздравления за хубавия разказ!
-
Най-любимото добро е това. Чувала съм за притчата за непоисканото добро, но детското добро е чудна работа - за миг може да те промени. За русалките е като за себе си,.. а твоят герой е пораснал в невидимия свят малък мъдрец
-
От къде позна, Пепи 😂
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
