Наричай ме... Мадам Суй
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Мастит поет беше Талант Гениталов. Мастит и вървежен.
Само името му бе гаранция за стотици прочити във всеки сайт за поезия, в който бе благоволил да присъства. Все пак самият факт, че той е член на подобен, го въздигаше в друга, по-висша категория.
Не, че на Гениталов му дремеше на перото за това, но пък му доставяше от онова удоволствие, което изпитва мазохистът, чувайки звука на бича, миг преди да го изплющи по анатомията.
Всъщност точно и плющенето бе слабото място на Гениталов - а къде бе по подходящо място за лов, ако не точно там, където бе звездата на сцената...
И бележеше успех след успех, но колкото повече поетеси и фенки плющеше, толкова повече и нагонът му се увеличаваше, а напоследък из всичките му ловни полета цареше суша...
Затова и появата на Загадачна в новия сайт, веднага му активира радарната система, по-добра и от тази, която охраняваше Белия дом, но с други бойни параметри само...
По творчеството й я оцени, като кръгла нула откъм някакви духовни дарби, но пък напълно зрял плод, чакащ само някой да го откъсне. Четейки през ред и куплет, как й е разбито сърцето, как плаче за щастието, което я е изоставило, как цвили, с две думи, клишета, той с обигран речник и удари няколко драматични и хвалебствени коментара.
И шаранката, естествено, веднага му писа на лични, благодарейки му многословно и празнодумно, и, без съмнение, надяваща се на творческа и духовна подкрепа.
Голата кука бе налапана,,а той знаеше отлично, как да уреди и салама...
Съвсем скоро знаеше, че е на 23 (крехко месце за стария вълк), а че е блонди и секси, снимките ясно го показваха...
Само когато на лични я пита за името, леко го учуди отговорът й (Наричай ме... Мадам Суй), но веднага се разсмя, знаейки добре, колко елементарните жени обичаха да се правят на тайнствени и загадъчни.
Все пак бе изплющял една Кралица Диамант, друга Звездно Лице, та дори и Смирената Демонка - последната, цели 3 пъти поред, че хич не бе смирено това, което показа...
Скоро и Мадам Суй щеше да е в тефтера му, не се и съмняваше. Всъщност, още тази вечер!
Като джентълмен бе резервирал стая в хотел и запазил сепаре в елитен бар - и двете, без да плаща, защото собственикът бе жалко писарушче и се надяваше с подобни дреболии, да спечели благословията му, която щеше да му даде без да се свини, но и това нямаше да помогне на бездарното жалко копеле...
***
Наистина бе наслада за сетивата тази руса кукличка, което бе добре, защото бе живо наказание да слуша стандартното й кудкудякане, което, за съжаление, трябваше да стимулира и аплодира. Пуснал творческия автопилот, той с нетърпение си мечтаеше, как съвсем скоро ще затапи това бездънно откъм глупости, гърло, с готовия си за подвизи, мъжки атрибут...
А и тя, съвсем ясно, показваше, че е готова още на момента да пропълзи под масата, и да покаже, с действия, колко високо цени факга, че самият Талант Гениталов, е отделил от времето си, за да задоволи поетичните й търсения в лабиринта на безпътицата...
*****
На сутринта пребледнелият поет напразно се мъчеше да намери удобна позиция, зад волана на своя баварец. Напразно!
Нямаше как да кара без да е седнал и с люта псувня се изниза към спирката на градския транспорт. Поредното унижение в серията...
"И как не се сетих - мислеше си в същото време - веднага трябва да изтрия профила си от "Вътрешна дъга" (то името също казва всичко), а и този спомен също! Мадам Суй ли?...
Само дето е пропуснал/пропуснала, тирето..."
28.10.2025.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
Още като прочетох името, заместих ,,С,, с вярната буква. 
Ама, пусни го тоя вулкан в тебе, дето се седиш връз капака му. Чак мене ме изгоре, ти как търпиш не знам. 
