Събудих се от тишината. Странно, нали? Вкъщи винаги нещо жужи, бучи, щрака, а тук - тишина, с нож да я режеш. От време на време излае някое куче по закъснял "развеселен" от алкохола минувач и пак тишина.
Часовникът отсреща показва 4:30, но не ми се спи - излизам в другата стая. Малък хор от три щуреца огласяват пространството от към мазата. Топуркането на мънички лапи ме кара да се усмихна - нанесли са се домашни любимци и май е време да си завъдим котка тук. Излизам в двора без да светна лампата, минавам под асмите и вдигам поглед - звезди! огромни, красиви, ясни. И въздухът е различен. Вчера нямах време да го забележа - с мама правихме зимнина. Присядам на външните стълби, а над мен пропърхват криле - една закъсняла лястовица излетя от гнездото си. Спомените един по един идват и се настаняват в главата ми - тук винаги съм мислила ясно и сега мога да си припомня спокойно и подробно. Не зная колко време съм стояла така, но се развидели и прииждащата мъгла ме стресна. Мама стана и се ра ...