20 февр. 2008 г., 23:30

Натиснето го по-силно 

  Проза » Рассказы
1424 0 0
5 мин за четене
НАТИСНЕТЕ ГО ПО-СИЛНО
Ще се десенсибилизирам,
ще забравя и теб, и него,
а после ще забравя,
че съм ви забравила и
ще спре да ме боли...
Беше. Колко тъп начин да започнеш нещо – с минало. Колкото и да е жалко обаче, всичко си има минало. И светците си имат, и аз си имам. Абсурдно. Не се сравнявам със светец, просто понякога имам проблеми с изказа. Тривиално. И тъй, аз се предполага, че ще разказвам, защото разказ ми е вече любимата категория, в която пиша.
Беше зима. Просто зима. Нито много студена, нито люта, нито цигански топла, мека, твърда, бяла, черна – просто зима. Дечица някакви играят си със сняг, но едното, още носещо следа от точен удар по бузата си, малко хард го дава – явно от малко знае, че честната игра не винаги носи успех, и явно сложило камъче в една от топките. Цели се уж ниско, но бая цапардоса другарчето си и онова разярено започна да налага с юмруци нашия тарикат. Другите пък, увлечени от стадния рефлекс се скупчиха около Пешо (тоя с камъните) и го бъхтят ли, сякаш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Все права защищены

Предложения
: ??:??