Навън валеше

              Навън валеше. Не порой, но не и съвсем слабият, протяжен ромон, характерен за тази топла, ранна есен. Дъждът беше свеж, спокоен и някак пречистващ. Повечето почиващи се бяха завърнали към града отегчени от валежите и принудени да изпълняват служебните си задължения. Все повече пъстри, червеникави листа попадаха в плен на басейна с неговата натрошена от капки повърхност. Дървената облицовка на вилата беше мокра, мокри бяха и покрива, и тревата на двора, и кипарисите, и всичко наоколо. Мокра беше и голямата тераса, капките се стичаха по двата шезлонга и масичката.

             Откакто беше станала и изпила кафето си, съзерцавайки дъжда на закрития балкон, Ема четеше книга, излегнала се на дивана в дневната. Само от време на време поглеждаше към прозореца за да види дъжда, който чуваше през отворената врата към терасата. Беше сама. Сама във вилата от седем дена. Точно както бе искала. Четеше пропуснати и желани книги, слушаше музика, мислеше, приготвяше си по нещо за ядене, гледаше дъжда, не гледаше телевизия, не разговаряше, не бързаше. Чувстваше се сънена, не точно сънена, по–скоро меланхолична и книгата беше такава, и дъждът, не слушаше меланхолична музика, нито никаква в момента, нямаше нужда в момента. Чувстваше се добре. Усети лека, чисто сексуална възбуда. Остави книгата настрана, отмести леката, кашмирена завивка, свали долнището и бельото си и започна да се гали, представяйки си образи, изплуващи от фантазията ù. Възбудата нарастваше, сетивата ù се отваряха, а пръстите ù ги задоволяваха, флуидите и се движеха вътре в тялото. Наближаваше към края бавно. Екстазът дойде, заля я и тя му се отдаде. Когато спазмите утихнаха, покри голото си тяло със завивката и заспа щастлива и доволна.

             Събуди се бавно. Не помнеше да е сънувала нещо, но се усещаше приятно. Не мислеше за нищо конкретно. Полежа известно време, сънят ù се беше отразил добре. Стана, пусна си добре отлежал блус, сипа си малко скоч в чаша с бучка лед и запали цигара. Поседя полуизлегната, гола във фотьойла, изпи питието и се отправи към банята.

              Неголямото помещение облицовано с дялан камък, се намираше под покрива. Имаше голям, наклонен прозорец, по който на вадички се стичаше дъждовната вода, а едрите капки барабаняха и създаваха изпълващ всичко ритъм. Пусна топла вода, която заваля по–силно от дъжда навън - вътре – от душа. Застана под струите. Водата, стичаща се по тялото ù я стопли. Остави струите да я обливат. Само леко се наместваше под тях, така че водата равномерно да се стича по немного дългата и кестенява коса, по затворените клепачи обливайки смуглото ù лице, шията, раменете… Tънките, концентрирани струйки периодично уцелваха зърната на малките ù гърди. Това ги караше да изпращат леки електрически импулси към мозъка, което от своя страна създаваше слабо гъделичкащо усещане, ефектът от което се изразяваше в изпълването им с кръв, изпъкването им и така оформени те станаха още по-апетитни. Водата се разбиваше и стичаше по гърба и по гладкия корем, губеше посока под гладкия венерин хълм и под заобленостите на малкото и дупе за да я открие отново – надолу по бедрата към прасците и стъпалата. Да, това тяло бе хидро-динамично,  хидро–любиво, прекрасно и мокро. Спря водата. Разпени косата си с ароматен шампоан, изплакна я, след което взе мека гъба и сапуниса тялото си. Изплакна и него. Свали подвижния душ и го насочи към слабините си. С едната си ръка променяше ъгъла и разстоянието, а с пръстите на другата разтваряше, масажираше и навлизаше съвсем леко навътре. Въпреки нарастващото желание и възбуда не се изкуши да стигне до край. Отново премина със струята по цялото си тяло я задържа за малко насочена към ануса, с който си поиграха пръстите ù. Мислеше си каква е причината да не ù харесват по–интензивни и съществени интервенции с него. Не, че не би искала още един вид удоволствие да ù бъде достъпно, за консерватизъм или погнуса и дума не можеше да става, но просто не ù пасваха точно тези занимания. Както и да е. Изми зъбите си. Отстрани колкото можа вода полепнала по кожата ù с длани, загърна се с хавлия и излезе.

          Стомахът ù напомни за факта, че изпитва нужда от периодични занимания с хранителни субстанции. Обилното пиршество с печено месо, ароматни сирена и вино от миналата вечер беше изчерпало своя ефект и тялото ù се нуждаеше от презареждане. В точно този момент обаче, апетитът ù беше по-скоро физиологичен, а не чревоугоднически и тя извади стъклена купа с нарязан пъпеш и кофичка сметана от хладилника на масата от полирано дърво в трапезарията. Нахрани се там, така както беше по хавлия, с мокра коса. Въпреки приближаването на нощта и течението, образуващо се между отворените прозорци, не усещаше хлад. Погледна навън. Дъждът беше спрял. Чак сега осъзна тишината, отсъствието на дъждовните звуци. Наля си нова чаша, запали нова цигара, излезе навън и ги употреби бавно, съзерцавайки. След това отиде в оранжевата спалня на вилата, легна гола в голямото легло и заспа между златисто-кафявите, сатенени завивки.

            Съзнанието ù изплува в тъмнината на нощта. Навън отново валеше. Имаше нужда от нещо и не можеше просто да се обърне и да продължи да спи. Лежа известно време, после стана. Отиде до бюрото във всекидневната и извади от едно чекмедже странно на вид, малко стъклено шишенце, което и бяха донесли преди много време някъде от Северна Африка. Върна се в спалнята. Легна отново държейки в ръце стъкленичката. След малко я отвори, съсредоточи се и я наклони леко капвайки малка капчица върху надипления сатен до себе си. Внимателно я затвори и я отави на нощното шкафче. Затвори очи и се отпусна в очакване.

             Първо почувства слаб аромат, после лека промяна на температурата отляво, съпроводена с усещане за обемна трансформация и вече знаеше, че се е получило. Всеки преден път беше различен и сега не знаеше какво да очаква. Знаеше само, че ще бъде хубаво, много, много хубаво. Обърна се със затворени очи и се остави свръхестественото същество да я обгърне. Нежна и страстна прегръдка. Топла и уханна. Преди се чудеше как е възможно подобно паранормално присъствие не просто да се случва, а и да бъде осезаемо с всяко едно от сетивата. Сега просто му се отдаваше с цялото си същество, като само внимаваше да не е много често, защото се страхуваше от момента, в който течността в мускалчето ще свърши, а и вероятността да се откъсне от реалния свят не беше за пренебрегване. За разлика от предишния път, когато я беше любил до изнемога едър, определено мъжествен дух с величествен фалос и масивна мускулатура, сега нуждите ù бяха извикали нежно същество с близки до нейните собствени пропорции. Невероятна женственост във всеки един детайл, грация, водещ почти до умопомрачение аромат... и много тъмен цвят, абсолютно никакво окосмяване, плът изкусително атлетична и опияняващо сладострастна. Тя, която и да беше, обгръщаше Ема отвсякъде, преплиташе се с нея, милваше и притискаше. Сочните ù устни целуваха, езикът ù успяваше да проникне навсякъде, оставяйки уханна следа от животворна влага. Ема не поемаше ласките пасивно. И тя целуваше този ангел, хапеше гърдите му, засмукваше зърната, пиеше най-вкусната течност, отделяща се от тази неземна, прелестна вагина. Ема имаше чувството, че това нещо я допълва отвсякъде, притежава  всичко необходимо, за да проникне навсякъде, да възбуди всеки един атом почти до ядрен взрив. Цветове и форми експлодираха. Ема се възприемаше като огромен съзнателен клитор, попаднал в устата на богинята на любовта. Влагалището ù преливаше от сокове и усещания, резониращи до всяка клетка. И тогава, когато чувствеността беше на прага на невъзможното, Нимфата от шишенцето повали Ема по гръб, притисна се между бедрата ù и се сгуши. Главата ù лежеше на гърдите. Но половият ù орган не бездействаше. Ема почувства, как прекрасните му устни разтварят нейните собствени и целуват еректиралия ù клитор, после отвътре се плъзна божествен орган - нещо средно между език и пенис, притежаващ невъобразими свойства. Той пропълзя навътре, изпълвайки вагината на Ема с невероятни движения, трептения и спазми. Облизваше и масажираше всяко кътче от утробата до шийката на матката и отвъд нея, някак знаейки точно къде и как да въздейства. Тази фея проникваше и извършваше мощни тласъци почти без да помръдва. Само нежно гушкаше, милваше и целуваше. Ема поемаше сладкия ù дъх и устните им се намериха. Езици, устни, слюнка се съвокупляваха ненаситно. Ема галеше обхванала с длани полукълбата на седалището, а приказният орган на  феята я любеше, като от време на време се измъкваше, за да обгърне с топла влага и ласки, целувайки клитора и устните. Толкова силна възбуда и наслада едва ли са изпитвани, но нимфата не позволяваше оргазмът да прекъсне ескалиращотото до нови и нови нива изживяване. Сърцето на Ема щеше да се пръсне, устата ù пресъхваше, потното ù тяло се тресеше, а стоновете ù бяха вече пресипнали. Тя едвам намери воля да се откъсне и да се обърне по корем. 

          - Моля! – простена.

           Това изживяване ù се струваше предостатъчно и се нуждаеше от достоен завършек. Съществото, като плод на нуждите ù знаеше това и покри голото тяло със своето. Отново проникна, но  по-стегнато и някак по-агресивно. Ритъмът на тласъците беше по-отчетлив и настоятелен. Ръцете здраво обхващаха гърдите на Ема, а зъбите леко хапеха нежната шия.

            Ема извика и продължи да стене. Тялото ù се свиваше в конвулсии. На дишането ù отне много време, за да се поуспокои и да и даде възможност да заспи, сгушена в ембрионална поза. Душата ù се рееше в нирвана.

             Морното, голо тяло спеше по средата на голямото легло. Навън валеше.