Амбър се събуди от (третата) сутрешна аларма, която сякаш нашепваше "Закъсняваш! Закъсняваш!" и скочи от леглото си бързайки да се отправи към поредният забързан ден в нейното иначе претоварено всекидневие. Тя беше заета жена, с добра кариера, със своя си начин на живот и въпреки хаоса в него, тя винаги казваше, че не би го заменила за нищо на света с нещо по-спокойно, защото "спокойствието не е за хора като мен" - констатираше тя.

Тръгвайки към офиса си, Амбър се сблъска с най-любимото нещо на бързащия рано сутрин човек - задръстванията по пътя. Тази сутрин, всеки светофар, който светеше червено беше неин. Амбър работеше дори и на път. Хубаво, че съществуваше "hands free", иначе доста глоби трябваше да отнася, тъй като тя не се отлепяше от телефона си и разговорите по него бяха постоянни. 

"Амбър, нов клиент се интересува от новата серия продукти, които получихме за месеца", "Стивън е подготвил няколко презентации за следващата колекция, трябва да ги прегледаш, защото той все още се колебае кое би било най-удачното", "Нямаме резервен план график, ще ми помогнеш ли с изготвянето?" бяха част от нещата от офиса.

От друга страна, в къщи не беше много по-различно: "Мамо, Питър каза, че рисунката ми за нищо не става!", "Бети ми се плези!", "Скъпа, къде ми е черната вратовръзка?", "Какво има за вечеря?", "Мамо, ще ми купиш ли тази кукла? А онази? Знаеш ли, всъщност предпочитам ей онова плюшено мече. Купи ми го!" бяха сигналите, които получаваше, когато се прибереше вкъщи. 

Амбър не знаеше значението на думата почивка. Тя работеше от сутрин до вечер, а като се прибереше започваше смяната "най-добрата майка". Познати често се шегуваха, че тя сигурно се занимава с нещо дори когато спи. Всъщност рядко спеше, тъй като Питър имаше навика да се събужда през нощта с молбата (всъщност заповедта) "Мамо, не ми се спи вече, хайде да поиграем на покемон", при което тя се опитваше да му обясни, че по това време на денонощието играчките му също имат нужда от почивка и след 10 минутно уговаряне, Питър склоняваше да заспи при условие, че утре ще си поиграе с него. 

Тя често планираше ежедневието си до последния детайл, но рядко можеше да планира какво да прави със себе си. Не, че се налагаше, тъй като време за нея не оставаше.

Една сутрин телефонът звънна, Амбър вдигна и последва следният разговор:
- Амбър, днес недей да идваш на работа. Във фирмата всичко е спокойно, вземи си почивка.
- Почивка? - тя сякаш се ужаси от тази дума - Как така?
- Ами да - продължи нейната колежка - Не си почивала от... нека да погледна графика ти.
Амбър също не си спомняше кога за последно беше оставала вкъщи. Просто така. Без да се налага да попада в обичайните сутрешни задръствания, без цял ден да обикаля по отделните отдели на компанията и да помага. 
- И така... - започна жената от другата страна - Последно си почивала преди две години и то, когато отиде в Италия за да представиш проекта, по който работи няколко месеца. Така, че не съм сигурна доколко това може да го броим за почивка.
- Но аз не съм изморена - започна да обяснява Амбър - Освен това каква е тази почивка в средата на работната седмица? Кой почива в сряда?
- Днес, контретно ти. 
- Не мога.
- Но трябва. Освен това сега ще ти затварям, защото дойдоха колегите от онази фирма, за която ти говорих. До утре! - каза жената и затвори телефона.

Амбър беше объркана. Какво да прави цял един ден, когато тя не знаеше какво е да има една свободна минута. Заведе Питър и Бети на детска градина, защото днес трябваше да направят последни репетиции около празненството, което скоро щяха да имат в групата. Имаше цял ден на разположение, а не знаеше какво да прави.

Влезе в пощата си за да провери дали някой не е писал на служебният и имейл. Дори в почивния си ден, възнамеряваше да свърши малко работа. Когато влезе в пощата си откри едно ново писмо. Не беше от клиент. Всъщност имейл адресът не беше познат за нея. Писмото, което беше оставено гласеше следното:

От: Нямам-име
До: Амбър 

"Скъпа Амбър,

Пиша ти този имейл, защото отдавна искам да се свържа с теб, но другите начини биха били твърде как да го кажа... не за мен. Мислех да ти се обадя по телефона, но когато знам, че си постоянно с него и не го оставяш дори за миг, ми се стори глупаво да ти го съобщя по този начин. От друга страна ти организираш стотици срещи всеки ден. Графикът ти е зает от сутрин до вечер, а когато се прибереш Бети и Питър искат да им обърнеш внимание без значение дали днес във фирмата е бил напрегнат ден, дали си разговаряла с 20-тина човека днес, дали си уморена или не. Те имат нужда от вниманието ти и ти, като добра и грижовна майка, винаги им го даваш. 

Справяш се прекрасно с всичките си отговорности и задължения. Не мога да не те похваля за това. Но мила Амбър, има един човек, който пренебрегваш ужасно много и който от дълго време плаче за вниманието ти. Същият този човек ти пише в момента с молбата от време на време да му отделяш нужното. Сигурно ти звучи твърде егоистично, но не е така. Не бързай да си вадиш изводи или иначе казано да предвиждаш края, преди да си проучила началото. 

Днес почиваш заради същия този човек. Да, аз съм причината днес да имаш 24 часа на разположение само и единствено за мен. Прави каквото пожелаеш. Можеш да се излежаваш в леглото, гледайки нещо по телевизията. Знам, че нямаш любими предавания, тъй като не ти остава време да следиш каквото и да било. Може да излезеш на разходка и да останеш на сама със себе си. Може да правиш каквото решиш. 

Имам една последна молба към теб, защото не искам да отнемам повече от тези и без това намаляващи 24 часа. Моля те, оттук нататък да ми отделяш нужното внимание и на мен. Аз не искам много, просто да откриваш време и за този човек в живота си. Ако трябва, препрочитай това писмо колкото е нужно и когато сметнеш, че искаш, но не забравяй за мен.

С обич,
Амбър"