unique-beiiby (Иванка Стоянова)
3 3
1 окт. 2010 г., 12:49

Не е лесно да живееш 

  Проза » Другие
1095 1 5
1 мин за четене

Не става така, както искаме. Не става така, както на нас ни се иска. Не става по начина, по който най-силно желаем. Просто не става... Питам се ''защо", защо обърквам всичко, когато съм най-щастлива? Бива ме да предизвиквам хаос и да греша, никога не се замислям какво ще стане след това. Действам повече от импулсивно... Държа се като хлапачка, която очевидно не осъзнава какво има до себе си и какво може да изгуби, грешейки по този начин.

Какво да правя, когато ''Извинявай'' не стига, когато го казвам по-често, отколкото трябва... Когато ми се иска да плача, да плача и да не спра... Когато ми се иска да зарежа всичко... Глупавия и безмислен живот, изключително безмилостната си съдба... Когато просто искам да умра... Да не живея един непоносимо труден за мен живот... Наранявам единствения човек, когото обичам... Наранявам го и го разстройвам, а той заслужава единствено Любов... Но аз не му давам достатъчно и не че любовта е на килограми, но той се старае с всички сили връзката ни да процъфтява... А аз... Винаги се караме заради мен, винаги аз имам проблеми... Какво правя и какво искам да направя, две различни неща, от които никога не избирам правилното... Аз съм глупачка, а животът, който живея, и мен самата ме отвращава... Проблемът ми е, че не ми стиска да сложа край на всичко... Животът е дар, но при мен сигурно е бил дар от някой злобен завистник, който доживотно ме е прокълнал да не съм щастлива и да не правя хората около мен щастливи... Не искам повече да живея... Стига ми толкова, достатъчно видях, достатъчно направих, достатъчно нараних човека, който най-много обичам на този свят... Човека, за който бих дала и направила всичко, абсолютно всичко... Не, не е лесно да живееш!!

© Иванка Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Детските истории, наричани тийнейджърски от много хора, и чуденето "какво да се прави в тоя скучен живот" раждат ей такива безмислени текстове...
    И какъв е смисълът да се пуска в сайт за авторско творчество?!? Да споделим със съучениците, може би...
    Тъпо. Тъпо. Тъпо.

  • Да. По-точно: задоволен съм.
  • Да живеят коментарите по произведенията, мъгла!
  • Знам какво имаш предвид. И при мен нищо не става както искам.
    Но това е проверка за силата на духа. Когато се почувстваш тъжна, съсипана, направи нещо, което обичаш. Аз например чета, тук или някоя книга няма голямо значение, и ям много шоколад, излизам на шопинг. Просто глезя себе си.
  • Я се стегни!
    Живота е такъв, какъвто си го направиш. Всичко ще се оправи!
Предложения
: ??:??