Не е лесно да живееш
Не става така, както искаме. Не става така, както на нас ни се иска. Не става по начина, по който най-силно желаем. Просто не става... Питам се ''защо", защо обърквам всичко, когато съм най-щастлива? Бива ме да предизвиквам хаос и да греша, никога не се замислям какво ще стане след това. Действам повече от импулсивно... Държа се като хлапачка, която очевидно не осъзнава какво има до себе си и какво може да изгуби, грешейки по този начин.
Какво да правя, когато ''Извинявай'' не стига, когато го казвам по-често, отколкото трябва... Когато ми се иска да плача, да плача и да не спра... Когато ми се иска да зарежа всичко... Глупавия и безмислен живот, изключително безмилостната си съдба... Когато просто искам да умра... Да не живея един непоносимо труден за мен живот... Наранявам единствения човек, когото обичам... Наранявам го и го разстройвам, а той заслужава единствено Любов... Но аз не му давам достатъчно и не че любовта е на килограми, но той се старае с всички сили връзката ни да процъфтява... А аз... Винаги се караме заради мен, винаги аз имам проблеми... Какво правя и какво искам да направя, две различни неща, от които никога не избирам правилното... Аз съм глупачка, а животът, който живея, и мен самата ме отвращава... Проблемът ми е, че не ми стиска да сложа край на всичко... Животът е дар, но при мен сигурно е бил дар от някой злобен завистник, който доживотно ме е прокълнал да не съм щастлива и да не правя хората около мен щастливи... Не искам повече да живея... Стига ми толкова, достатъчно видях, достатъчно направих, достатъчно нараних човека, който най-много обичам на този свят... Човека, за който бих дала и направила всичко, абсолютно всичко... Не, не е лесно да живееш!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Стоянова Все права защищены
Просто глезя себе си. 
