Значи, това се случва мимоходом, но най-вече в учреждения, плод зеленчуци, книжарници или недай си Боже в банка или пред кабинет, където е най-тихо. Имам предвид едно необичайно сгромолясване на перде. Едно стоварване на зевсовата двойна брадва върху главата ми, едни страшни петна пред очите и пулсиращи вени по врата и челото, докато чета указанията за чакане на ред и потребителска такса за пациенти без здравна книжка. И по- точно, когато стана невидима за някой. И още по-точно, когато видя една проточена шия и поглед вперен право направо и успореден на моя, баш под носа ми , като че ли нищо от това не се случва! Стоя си аз пред кабинет. Казвам: добър ден, кой е последен и тъй нататък с официалностите. Преброила съм колко пред мен, след мен, запомнила съм им на половината, че и на повечето шапките, очилата, парките, връзките и номера на обувките, и ВЕЧЕ тъкмо да хлътна през заветната врата, когато.... Ами то е необяснимо! На милиметър зад мен долавям движение. Необичайно и наглед добро ...