Глава XXIII
Тамара беше станала още преди да разсъмне. Слабото ѝ тяло безропотно понасяше огъването в редуващите се пози на Йога. В полутъмната стая имаше запалени в кръг няколко чаени свещи. Звучеше много тиха музика, успокояваща тибетска мантра. Тази сутрин щеше да отдели цели два часа за упражненията си. Обикновено се вместваше в един. Децата ѝ се прибраха много късно едва преди няколко часа. Най-вероятно щяха да спят чак до обяд. Бяха говорили с Федя да отидат в балетната ѝ школа днес, за да го запознае с някои от най-многообешаващите надежди. Но едва ли би успял да я придружи само след няколко часа сън. Тамара се отпусна на гумираната подложка и зае следващата поза. Притвори очи и започна с упражнения за контролирано дишане. Изобщо ѝ беше трудно да се концентрира обаче. Мислите ѝ кръжаха отново към него. Красивият млад мъж, чиито поглед палеше срастта на жените като кибрит."Какво не беше наред? Защо се страхуваше да бъде обвързан? Страх ли беше това, или обидата беше преминала и п ...