Дали това което изпитвам е истинско или
отново съм се подвела и просто си въобразявам?Дали това е любов или само
илюзия?...Най-лошото е че не знам.Постоянно си в главата ми и нищо не
може да те изкара от там.Когато съм с приятели не мога да се оттърва от спомена
за теб и за това,което сме правили заедно.Едва ли ти се вълнуваш толкова,колкото
аз.Едва ли съм неотлъчно във въображението и мислите ти...но всъщност не ме
интересува.Стига ми само фактът,че когато сме един до друг ти ме караш да се
чувствам защитена и сигурна.Знам че ме лъжеш и след време ще страдам,но не искам
- Сега...Днес да мисля зя това.Остави ме да мечтая за бъдещето,за любовта...за
нас.Това поне никой не може да ми вземе.Когато не съм с теб искам да съм сама,за
да мога на ум да си припомням всичко-отново и отново.Живея в един измислен
свят,който след време ще рухне и от това ще боли.Достатъчно болка съм ...