Дали това което изпитвам е истинско или
отново съм се подвела и просто си въобразявам?Дали това е любов или само
илюзия?...Най-лошото е че не знам.Постоянно си в главата ми и нищо не
може да те изкара от там.Когато съм с приятели не мога да се оттърва от спомена
за теб и за това,което сме правили заедно.Едва ли ти се вълнуваш толкова,колкото
аз.Едва ли съм неотлъчно във въображението и мислите ти...но всъщност не ме
интересува.Стига ми само фактът,че когато сме един до друг ти ме караш да се
чувствам защитена и сигурна.Знам че ме лъжеш и след време ще страдам,но не искам
- Сега...Днес да мисля зя това.Остави ме да мечтая за бъдещето,за любовта...за
нас.Това поне никой не може да ми вземе.Когато не съм с теб искам да съм сама,за
да мога на ум да си припомням всичко-отново и отново.Живея в един измислен
свят,който след време ще рухне и от това ще боли.Достатъчно болка съм
изпитала,НЕ ИСКАМ ОЩЕ!!!Но знам че да бъда с теб,това значи мъка,сълзи и
ревност.Да,ревнувам те от всичко.Дори и от приятелите ти,защото те винаги са с
теб-Познават те.Позволи ми да разбера кой си.Не ме е страх от недостатъците
ти.Бъди сигурен - искам да ги знам,защото така ...ще те познавам.ИСКАМ винаги да
сме заедно...искам,но знам,че е невъзможно.Какво ли не бих дала,за да мога да
съм до теб,когато се почувствам самотна,празна и ненужна.Сега ти си част от
мен,част от моя живот и съществуване.Моля те не си отивай!Прекалено силно те
обичам.Ти пръв провокира това чувство в мен,в душата ми.Ти пръв разтуптя сърцето
ми тъй силно, и ще ми е трудно да те забравя.Моля те,не ми давай повод да го
правя,зьщото няма да мога да продължа да живея с мисълта,че си с друга и даряваш
нея с топлотата на прегръдките си.Няма да мога да мисля,да ям,да спя.И ти ще си
виновен.Но тогава аз ще бъда просто поредната в списъка ти и ти няма да
забележиш какво си ми причинил.Но аз ще помня...ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ПОМНЯ!