Нощта настъпваше. Изгарящите лъчи на лятното слънце отстъпваха пред тайнствената лунна светлина, която постепенно завладяваше града. Заедно с това за Стела настъпваше и любимото и време от денонощието. Времето, в което можеше да бъде себе си - без преструвки, без фалшиви усмивки, без притеснения и без обещания. Стела взе кутията с цигарите и запалката си и излезе на терасата.
Приятният летен ветрец развя дългите и черни коси. Седна и запали цигара. Младо и красиво момиче, изпълнено с възможности... момиче, което се страхува да бъде себе си. Погълнато от блясъка на популярността, завладяна от манията да бъде винаги перфектна и такава, каквато хората очакват от нея да бъде. Това беше Стела. Момичето, стоящо на терасата, което в този момент изглежаше необичайно спокойно. И капка притеснение не се четеше в погледа и. И защо? Сега тя можеше да бъде такава, каквато действително е, да изрази чувствата си и да сподели мислите си.
- Е? Как мина денят ти? - на съседната тереса се настани човек.
...