Не поглеждай назад
Не поглеждай назад
Пролетта носеше красотата на новия живот, чувството на безметежност и усещането за щастие, тя събуждаше очарование в душата ѝ. Мисълта, че може да започне живота отново, да се усмихва и да бъде щастлива, ѝ носеше така желаното спокойствие и увереност. Все пак нищо не е толкова лошо, колкото изглежда понякога. Напротив, носи обрати и осъществява желания.
В този ред на мисли Лена изглеждаше щастлива и доволна от себе си, относително бързо преодоля раздялата и въпреки някои негативни мисли, които атакуваха съзнанието ѝ от време на време, чувстваше онова радостно усещане, което всяка пролет носи.
Вече наближаваше Покрития мост, когато го срещна. Не беше се променил. Все същият – добре облечен, висок и представителен.
–Здравей, как си? – попита неуверено той.
И има очи да пита.
–Добре! А ти?
–Разделихме се с Габриела.
Значи имало възмездие – със задоволство си помисли Лена и лицемерно възкликна:
–Така ли? Съжалявам!
Напълно си го заслужаваха, щастието им бе изградено за сметка на нейното нещастие.
–Много сгреших… Искаш ли да опитаме отново?
Смехът ѝ беше искрен и непринуден.
–Не, разбира се! Животът без теб е много хубав!
Той я гледаше виновно и с нескрито възхищение.
Изпита огромно облекчение, някакъв товар се махна от нея, най-после всичко си дойде на мястото. Всъщност тя вече не се интересуваше с кого и как иска да живее, достатъчно ѝ беше, че съжалява. Остави го с онзи празен поглед, който сигурно дълго време нямаше да забрави. Усещаше, че я гледа, но не се обърна и знаеше, че никога няма да погледне назад. Един епизод от живота ѝ беше затворен завинаги.
А пред нея беше пролетта, красотата, новият живот, който ѝ се усмихваше, реализирането на всичките ѝ мечти.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
