10 авг. 2019 г., 22:34
2 мин за четене
Стела си направи кафе. Главата още я болеше след снощното парти. Спомените започнаха да я удрят като стрели. „Поне си заслужаваше сега да се мъча.“, мислеше си тя докато пиеше кафето си. След това се погледна в огледалото. Красивата и кестенява коса, не приличаше на нищо, а лешниковите и очи, изглеждаха уморени. Стела си взе душ, среса си косата и отново заприлича на себе си. Но изведнъж я връхлетя странно вълнение. Кой беше този от снощи? Защо толкова и харесваше? Та той си беше най-обикновен мъж. Черна коса, кафяви очи. Нищо особено… А тя беше забранила на себе си да се влюбва. Не и след последния път, в който чувствата я връхлетяха като бумеранг, само за да и отсекат главата...
Но сега си спомни какво точно и беше харесало. Кафявите му очи имаха някакъв специфичен блясък. Този май си беше същия самотник като нея, а ако не и по-голям. Но все пак такива мъже бяха най-опасни… Добре, че знаеше само името му. Казваше се Теодор. Тя се изкуши да си вземе лаптопа и да го потърси във фейсбук ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация