(Не) познатите - част 1
Произведение от няколко части
-
870 1Проза » Рассказы
-
Проза » Рассказы
-
Проза » Рассказы
-
Проза » Рассказы
-
Проза » Рассказы
Стела си направи кафе. Главата още я болеше след снощното парти. Спомените започнаха да я удрят като стрели. „Поне си заслужаваше сега да се мъча.“, мислеше си тя докато пиеше кафето си. След това се погледна в огледалото. Красивата и кестенява коса, не приличаше на нищо, а лешниковите и очи, изглеждаха уморени. Стела си взе душ, среса си косата и отново заприлича на себе си. Но изведнъж я връхлетя странно вълнение. Кой беше този от снощи? Защо толкова и харесваше? Та той си беше най-обикновен мъж. Черна коса, кафяви очи. Нищо особено… А тя беше забранила на себе си да се влюбва. Не и след последния път, в който чувствата я връхлетяха като бумеранг, само за да и отсекат главата...
Но сега си спомни какво точно и беше харесало. Кафявите му очи имаха някакъв специфичен блясък. Този май си беше същия самотник като нея, а ако не и по-голям. Но все пак такива мъже бяха най-опасни… Добре, че знаеше само името му. Казваше се Теодор. Тя се изкуши да си вземе лаптопа и да го потърси във фейсбук. Но не. За какво и беше? За да се превърне в поредното разочарование ли?
Стела си поръча любимата пица. Пет минути по-късно вече беше потърсила всички с това име, но от него нямаше и следа. Може би си въобразяваше. Вероятно някой и е сложил и наркотици към алкохола, и тя е халюцинирала. Няколко минути по-късно проверяваше за красивия непознат и в инстаграм. Отново никакъв резултат. Без значение. За какво и беше? Нито ще го види, нито ще го чуе. Излишно се напрягаше. Нямаше повече да мисли за него. Вместо това си пусна любимата музика, за да се освежи още повече. Тъкмо се беше разтанцувала, когато на звънеца се позвъня. Пицата пристигаше. Стела отвори, тананикайки си. Но веднага щом видя доставчика се вцепени. Това беше той. Дали я помнеше?
- Здравейте. Поръчали сте си пица. – усмихна и се оглеждайки я от глава до пети. След което написа нещо на гърба на листа. – Моля подпишете тук.
Стела се усмихна, подписа се и затвори вратата. Вероятно не я помнеше. Тъкмо се канеше да седне на дивана, когато листа за доставката случайно падна на земята. Тя видя, че на гърба имаше нещо написано. Беше телефонен номер…
https://youtu.be/qr1-WpWOUk8
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Есенен блян Все права защищены
