Учудването на Елина премина в срам. А срамът бързо се засили и я накара да извърне глава настрани. Струваше й се, че бузите й горят. „Не, не е нормално това. Аз не съм такава“ – помисли си тя и се опита да вземе под контрол емоциите си. Задиша дълбоко, като се стараеше да не мърда нервно ръце. Възбудата обаче не изчезваше, тялото й тръпнеше от странни копнежи. „Само да не разбере. Само да не разбере“ – казваше си наум тя. „Какво става с мен, по дяволите! Не съм такава, мамка му, не съм!“
Нищо не бе предвещавало такова развитие на нещата. Първоначално Елина бе концентрирана изцяло в преборването с болките, за друго тя не можеше да мисли. Така че появяването на възбудата бе повече от изненадващо, като гръм от ясно небе. Да не говорим, че лекарят не бе неземен красавец – имаше грубовати черти и неатлетично тяло.
Наместването приключи сравнително бързо, за десетина минути, но за Елица тези десетина минути бяха като години. Тя на два пъти бе на косъм от припадък. Голямата мъка свърши и точн ...