С проскърцащ такелаж, военният кораб "Вълноборец", покрит обилно със скреж, си проправяше път на запад.
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъде се простираха дивите сетива на вожда им.
Тежки дни бяха белязали друмите на Бранител Дантас. Мнозина се наложи да посече сам, а за други - смърт се раздаваше от който падне. Оплискаха се хубавите му ботуши с безверническа кръв. Ала и там сочеше ясно и бързо какво да се прави, та никой не успя да се отърве от неговия съд, макар враговете да знаеха земите далеч по-добре от пришълците. С естествената страхопочит, възпитавана още през годините на съзряването си, се отнасяха войниците към своя водител и до един бяха готови да предложат себе си на пътя на смъртта, посегнала отгоре му. Той минаваше през полетата, осеяни с прекършени маждарци, забодени в калта като победител и в студеното око на т ...