Гао Минг се разхождаше на брега на морето.
- Животът е като вълните - прошепна той. - На приливи и отливи. Докато не дойде Голямата вълна и не потопи абсолютно всичко. Тя е висшето наказание за прегрешенията ни. Всеки един от нас си я заслужава.
В далечината се виждаха синевата и безкрая. Безбрежно и примамливо. Пълно с мистика, но и с неописуемо блаженство.
Гао знаеше, че Австралия можеше да се окаже последното му убежище, тъй като мегакорпорацията беше затягаше примката около него. И бавно и неумолимо свиваше жизненото му пространство. Сякаш тази Вселена не желаеше съществуването му! Сякаш всичко отиваше към своя край!
Пясъчните плажове на Австралия бяха чудесни и твърде добри, но кой знае защо бяха пусти и самотни. Нима онези, тичащи към водата младежи, бяха илюзия? Нима в тях нямаше нищо истинско?
Тао все още не беше пристигнал и колкото и странно да звучеше Гао Минг реши да запази тези кратки мигове за себе си и да се подготви за последната част от своя план. За последния си поход ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!