- Защо не ме премахнахте? - запита съвсем спокойно Джиро. - Можехте да го направите и все пак - може би съм Ви нужен, може би искате да осъществите чистка, която като че ли вече започна тази вечер?
Инг Юе замълча за момент после посочи неопределено с ръка в мрака наоколо. Очите му светеха като на котка.
"Явно може да вижда в тъмното! Също като мен." помисли си Джиро, отразявайки тази особеност на странния мъж.
- Огледай се наоколо. Всичко е мъртво и лишено от живот. Този мрак наоколо. Знаеш ли изобщо колко трудно се поддържа живота? Колко рядък и уязвим е всъщност - макар и Вселената да е пълна с живот? Какво правим ние? Изчистваме ненужното - като санитари, въвеждаме малко ред в целия този хаос - но само при нужда и само за да отстраним по-големи и жестоки неприятности в бъдеще.
- Но защо се налага да сменяте членовете на борда толкова често? Защо трябва да ги премахвате? - запита Джиро, въпреки че се досещате.
- Защото използвам метафизичните убийства много предпазливо и внимателно - ...