- Защо не ме премахнахте? - запита съвсем спокойно Джиро. - Можехте да го направите и все пак - може би съм Ви нужен, може би искате да осъществите чистка, която като че ли вече започна тази вечер?

Инг Юе замълча за момент после посочи неопределено с ръка в мрака наоколо. Очите му светеха като на котка.

"Явно може да вижда в тъмното! Също като мен." помисли си Джиро, отразявайки тази особеност на странния мъж.

- Огледай се наоколо. Всичко е мъртво и лишено от живот. Този мрак наоколо. Знаеш ли изобщо колко трудно се поддържа живота? Колко рядък и уязвим е всъщност - макар и Вселената да е пълна с живот? Какво правим ние? Изчистваме ненужното - като санитари, въвеждаме малко ред в целия този хаос - но само при нужда и само за да отстраним по-големи и жестоки неприятности в бъдеще.

- Но защо се налага да сменяте членовете на борда толкова често? Защо трябва да ги премахвате? - запита Джиро, въпреки че се досещате.

- Защото използвам метафизичните убийства много предпазливо и внимателно - и не само това - заяви Инг Юе. - Имаме нужда да сме сигурни, че животът ще го има.

- Но животът си съществува по принцип - много внимателно опипа почвата Джиро.

Може би очакваше Инг Юе да откачи и да го убие или пък да направи нещо крайно непредсказуемо, но китаецът оставаше все така спокоен - със сериозно изражение на лицето.

- Не е точно така. Животът не може да съществува по принцип в една Вселена с безкрайно число комбинации - още повече, че някой би допуснал, че самото ни съществуване тук също е случайност - каза Инг Юе. - Но нищо не е случайно.

- Разбирам - каза кратко Джиро.

Инг Юе беше облечен в танг костюм - червен на цвят и някак крайно напомнящ цвят на засъхнала кръв. И въпреки това Инг Юе не изглеждаше зловещо - по-скоро крайно делово - сякаш вечно беше отворен за преговори.

- Предложенията ти към борда не бяха лоши, но истината е, че ние постоянно се нуждаем от инвеститори, които да наливат пари в това мъртвило. Много е сложно - много тихо каза той.

Стаята на Инг Юе беше широка и пълна с крайно аскетична мебелировка - да тя беше луксозна, но по начин, който не се натрапваше - единствено невероятно скъпото шише с вода изпъкваше с лукса си. Сякаш останалата част от стаята не беше важна изобщо.

- За една нощ си отидоха толкова много хора и ти свърши цялата работа брилянтно - сякаш се опита да го похвали Инг Юе. - Знаеш ли, че Бокузо не те изпраща тук току-така? Той е много умен и предвидлив - иначе нямаше да е още сред малцината оцелели. Знае, че или ще бъде следващият или ако не е скоро и неговият ред ще дойде. Това зависи от някои фактори все пак.

Невероятно беше колко впечатляващо въздействие оказваше Инг Юе върху всички и всичко.

Джиро се поколеба дали да го запита нещо, но Инг Юе го прекъсна:

- Аз създадох идеалните метафизични условия, за да се отървем от всички тях, но може би се питаш как оръжието ти не възпроизведе изстрел, след като по всички закони на физиката трябваше.

Джиро внимателно го слушаше - Инг Юе притежаваше умението да омайва събеседниците си, а също и опонентите си и да ги премахва безпристрастно и безмилостно - все едно премахваше досадна буболечка.

- Нека го кажем просто - беше заради метафизичният дълг - каза Инг Юе, а очите му се взираха в Джиро. - Животът е като водата в това прескъпо шише, което е красиво, но някак безсмислено. След като свърши - някои искат още, но не винаги има за всички, въпреки че би трябвало да има - във Вселената животът е в изобилие, но при определени условия естествено.

Джиро обаче усещаше, че нещо не се връзваше - ако наистина Инг Юе го беше оставил жив и той влизаше в плановете му, явно щеше да поиска нещо в замяна. Джиро допускаше, че както Инг Юе играеше двойна игра, така най-вероятно щеше да иска същото от него самия, за да се добере най-вероятно до някого - можеше да е всеки, но Джиро предугаждаше, че сигурно беше Бокузо.

- Ти говори с неговия двойник, който най-вероятно е вече мъртъв - обърна се Инг Юе към Джиро, - и това също не беше случайно. Да, идеята за незамените токени, която даде на борда беше страхотна и наистина ме впечатли. Никога ли не си се питал какво има обаче отвъд? И какво всъщност е това отвъд? От другата страна - там, където ни е забранено да поглеждаме. За някой там няма нищо, но за други - има. Там също има големи тайни и метафизични договори със създанията, които отговарят за това.

Джиро го слушаше внимателно. Изглежда Инг Юе говореше сериозно и знаеше какво точно предлагаше - въпреки че засега не го изразяваше директно.

- Мегакорпорацията  е забулена в тайнственост, защото ние сме само една малка брънка от целия Върховен замисъл на Сътворението - продължи Инг Юе, наливайки на събеседника си вода от прескъпото шише.

Джиро следеше внимателно реакциите на Инг Юе - китайецът извършваше всичко с невероятен финес и премереност. Беше дори по-точен от швейцарски часовник.

- Знаеш ли какво означава да живееш без време? - запита той Джиро. - Да знаеш, че ти съществуваш извън него. В крайна сметка, съм почти сигурен, че отдавна си разбрал, че живеем в холограма, а всички ние имаме ролята на аватари. Ние на практика имаме само идеитични спомени, но не и истинско възприятие за цялата същност на нещата. Ние живеем в реалност, подвластна на собствения ни потенциал.

- Какво точно искате от мен? - попита той Инг Юе.

- Мисля, че се досещаш за това - каза заобиколно Инг Юе. - Твоят шеф е един от последните оцелели и успя да се измъкне толкова дълго време от контролираните промени - трупаше влияние и действително беше полезен.

- Може ли да запитам нещо? - запита Джиро, - защо в действителност ме оставихте да живея? Защо не ме премахнахте?

- Защото само така ще можеш да върнеш услугата, която ти направих - обърна се към него Инг Юе с едва доловимо, но истинско уважение. - Пък и защото уменията ти са наистина впечатляващи - не съм срещал никога някой като теб, който да може да прави всичко това. Ти свърши наистина чудесна работа!