Ян Вандерс се оказа корав и точен мъж. Израсъл в Холандия и участвал в много сражения - винаги беше душата на отряда. След само пет дни всички членове бяха на линия - без значение в коя точка на света се намираха. Но Ши знаеше, че отрядът трябваше да се събере максимално дискретно и да премине границата при Вътрешна Монголия, за да бъде незабележимо присъствието им в региона. Ян Вандерс беше невероятно корав и обучен - висок и здрав мъжага, но невероятно тих и спокоен. Ши беше получил малко тревожни сведения, че са попаднали на някаква засада точно когато се опитвали да прекосят Южнокитайско море. Вярно беше, че това море беше малко странно. Въпреки че теченията там сменяха посоката си, скоростта им не беше висока - само километър в час. Но засадата явно беше поставена от самия Гао Минг - или поне от неговите хора. В крайна сметка Алиф вече се мотаеше в този район - и най-вероятно беше чул нещо - в крайна мрежа шпионската мрежа на Гао Минг в Китай се беше обединила с шпионската мрежа на самата Лейди Смърт и действаха в невероятен синхрон, който очевидно даваше реални резултати. Южнокитайско море беше най-голямото на планетата и беше възможно все пак нещо да се беше объркало при самото му прекосяване и все пак Ши беше нащрек.

Джиро беше взел всички негови съображения по отношение на подобряването на сигурността на новото им местообитание - бяха инсталирали скрита аларма, вратата беше с специална ключалка и прочие. Но най-вече двамата не даваха никакви признаци, че обитаваха самото място. Това гарантиране невероятна анонимност.

Ши знаеше, че ако нещо изобщо беше забавило Ян Вандерс, то беше сериозно и беше реална заплаха.

- Няма да се учудя, ако им се е наложило да използват уменията си да се изплъзнат - каза безстрастно Ши. - Но това е истинска катастрофа, ако са допуснали подобно нещо. И не можем да ги обвиняваме, защото въпреки че обикновено водите на това море са международни, понякога има и повишено напрежение заради възможни военни конфликти. Но те са просто в малка надуваема лодка и са облечени цивилно - имат и нужните фалшиви документи, а също и подходяща легенда - влизат като рибари с временна работна виза - на лодката няма на практика почти нищо, така че има огромна вероятност номерът да мине без проблем. Веднъж стъпят ли на брега, ще бъдат инкогнито.

Понякога обаче граничните власти бяха особено зорки - Ши знаеше това твърде добре. А и с оглед на ковид кризата бяха създавани специални буферни карантинни зони в пограничните райони, където се осъществяваше контролът. Местните също не можеха да напускат когато си поискат.

Джиро изслуша кратките обяснения на Ши - той беше прав. Трябваше да изчакат поне малко. След това Ши го информира за самото състояние на оборудването и му заяви, че ще направи всичко възможно то да пристигне дори по-скоро от момчетата.

Вечерта се спускаше над Джонгшан и го правеше да изглежда още по-романтичен. Все пак живееха един живот - и трябваше поне малко да му се насладят - иначе какъв беше смисълът. Затварянето в черупка не беше помогнало на никого и едва ли щеше да помогне и на тях самите. Но трябваше да спазват дистанция.

И неочаквано се обади Ян Вандерс - оказа се, че наистина бяха се натъкнали на някакви хора на Гао Минг, но ги бяха отблъснали успешно - и то само защото онези не бяха успели да ги разпознаят навреме.

- Трябваше да използваме резервните гребла, за да ги отблъснем - нищо че лодката беше снабдена с два мотора и имахме достатъчно гориво, за да достигнем крайбрежието. Но май премахнахме единия. Бяха ни причакали на много странно място - близо до остров Хайнан. Явно са били информирани за маршрута ни - леко накъсано говореше Ян Вандерс.

- Придържайте се към плана и не се безпокойте. Всичко скоро ще бъде уредено - спокойно каза Ши. - В крайна сметка сте свършили най-важното - успели сте да се изплъзнете.

В лицето на Ши имаше някаква особеност, която трудно можеше да бъде описана с думи. Той не беше подвластен на емоции, но невероятният му баланс му даваше изключителното умение да се вписва във всякаква обстановка и да оцелява. Китайците казваха, че оцеляваха само най-пригодните, но Ши владееше така наречения квантов скок на съзнанието, при който се осъществяваше мигновено прехвърляне на съзнанието на по-висока вибрация. По този начин самият индивид влизаше в един нов свят, който сам беше създал за себе си - беше способен да улавя дори най-фините вибрации на Вселената, там където самите вибрационни вълни се зараждаха и сливаха с безкрайността и съответно да продължи към следващото ниво на извисяване. Ши използваше тази техника много успешни при реденето на пъзела на собствения си живот, а и на всички, които го заобикаляха и влизаха по някакъв начин в плановете му - в крайна сметка не можеше всеки да живее своя собствен живот за себе си просто така - без да плаща метафизичната цена за собственото си съществуване.

Ши прие всичко невероятно спокойно - значи поне хората на Гао Минг бяха издали със собственото си присъствие, че знаеха за плановете им. Това можеше да бъде в известен смисъл и мощен коз, ако се отиграеше правилно - да Ши щеше да даде всичко от себе си в това отношение.

Джиро внимателно наблюдаваше своя партньор под прикритието на пълното безразличие и ясно осъзнаваше невероятната му вътрешна сила, което го караше да допуска, че нещата можеха да станат много, много сложни и все пак Джиро беше посветил живота си, за да се превърне в истински боец.

Ши напремето беше играл покер професионално - малко преди да постъпи в Чуждестранния легион. А добрият играч на покер винаги знаеше чудесно кога да блъфира и как да използва всички фактори в своя полза - и това беше изкуството и удоволствието от цялата игра. Ши обаче беше и добър в шахмата и беше пресметнал няколко хода напред - в случай, че хората на самия Гао Минг му бяха приготвили още изненади в континентален Китай.

Най-сложната част беше организирането на логистиката, но Ши се справи безупречно. Щяха скоро да се срещнат със членовете на екипа и същинската подготовка за задачата им да започне.

Ши беше организирал невероятно ловко местата за съхраняване на оборудването - в едни стари контейнери в пристанището - щеше да мине достатъчно време преди някой да бутне контейнерите, който стояха на голямото пристанище на Джонгшан.

До пристигането на Ян Вандерс, Джонг и останалите оставаха между дванадесет и шестнадесет часа - все пак те имаха малко нужда за аклиматизация и внимателно придвижване.

През нощта Ши не се стърпя и се измъкна да провери внимателно пратката, която най-вероятно беше вече на порта - имаше специален нож с извито острие, който на практика беше забранен, защото беше способен да нанася смъртоносни рани, които не можеха да се зашият дори от опитен хирург и не зарастваха изобщо. Оръжието беше скрито в най-обикновена наглед полицейска палка, а Ши си беше сложил полицейска униформа - с каквато впрочем не беше много трудно да се снабди - така и провери лесно контейнерите и скоро попадна на неговия. Отвори го внимателно.

- Всичко е тук - каза тихо той. - И все пак трябваше да се уверя - нямаме право на пропуски.

Някъде наоколо течеше Перлената река, която китайците смятаха за икономически извънредно важна - там се намираха седемте зони със специален статут и отдавна беше приютила най-голямата агломерация на планетата - по-голяма дори от тази на Токио. Красивите отблясъци на луната придаваха някаква магичност на момента - някаква статичност и неповторимост. Но Ши нямаше време да се наслаждава на природните красоти, защото времето му изтичаше.

Използвайки прикритието на нощта, Ши премести всичко в друг контейнер, който беше поръчал предварително заедно с първия и който трябваше да съдържа селскостопанска продукция. Премествайки нещата, той напъха винтовките и останалите неща в специално приготвените бали, които бяха кухи отвътре, но бяха чудесна имитация, а в близост до пристанището го очакваше малък катер - специално нает за целта. Там негови хора трябваше да ги претоварят - цялата нощ мина само в това - после плавателният съд се отправи бавно нагоре по устието на Перлената река. На сутринта, според предварителната уговорка, Джиро трябваше да посрещне членовете на екипа и по-късно да се срещнат в специален сборен пункт, откъдето щяха да тръгнат всички. Там ги очакваха три различни автомобила, за да не предизвикват излишно внимание - след това екипът отново се разделяше, докато окончателно не се събереше след пресичането на границата - непосредствено преди тренировките за изпълнението на задачата.

Когато легионерите видяха Джиро те изпитаха уважение - все пак той беше формалният им работодател - нищо че командир на отряда щеше да бъде Ши.

- Чест е да работим заедно, сър - каза Ян Вандерс с искрено уважение.

- Удоволствието е мое - върна жеста Джиро, - но както и Ши Ви е казал - може и да не се върнем.

- Много пъти сме бягали от смъртта и сме й се смели в лицето - отговори Джонг. - Но може би този път ще бъде по-различно. Ако трябва да оставим някъде костите си - нека бъде така.

Джонг - подобно на останалите - се беше записал в отряда с едничката цел да намери своето призвание - и можеше да се каже, че го беше открил. Той беше висок и леко източен, но невероятно гъвкав и притежаваше леко флегматична нотка, която само прикриваше инстинкта му на професионален убиец. Имаше дори слухове, че Джонг се беше замесил и с някои членове на триадите - но дали беше наистина така, беше много трудно да се каже.

След това всички се отправиха към сборният пункт, който беше някъде около устието на Перлената река - Гуанджоу. Излизаше, че Ши наистина имаше работа в Гуанджоу - той беше използвал Китайското Дао, за да предвиди нужния квантов сценарий и да го насочи обстоятелствата, необходими за реализирането му, в своя полза. Но кой всъщност беше Ши?