Групата на Сео Юн също можеше да бъде засегната при евентуална акция срещу Дак Хо, защото той държеше контактите с монголците, а ако искаха да осъществят експанзия към бившите съветски републики, нямаше по-добър кадър от него. Дак Хо имаше невероятно силни връзки в Русия и беше спечелил доверието на влиятелни личности.

Дак Хо също беше тръгнал от лунните селища и навремето беше дошъл в Сеул, за да превземе големия град. Беше дошъл отникъде - с намерение да остане. Тогава старите гангстери още воюваха за територии, които дори не бяха разпределени с някаква стратегическа цел - всичко беше почти обикновено кокошкарство. Но с укрепването на бандите Дак Хо беше достигнал до бригадир и имаше собствена група, която слушаше нарежданията му.

Корейските банди бяха разпокъсани и едва по-късно се бяха влели в четирите основни семейства, а Дак Хо за първи път беше усетил какво е реалната власт.

От обикновени кангпае или неорганизирани групи се бяха превърнали в джопок - истинска и добре работеща структура с ясни цели и влияние.

Дак Хо не беше имал твърде много време да се образова - беше участвал в много битки, но успя да завърши вечерно гимназия и дори записа университет, където завърши Руска литература - харесваше руската култура и особения й фатализъм, който той свързваше със собствения си живот.

Малко по малко, беше завършил едногодишно обучение по Бизнес администрация, тъй като имаше реална нужда много от бизнесите, които групата държеше, да бъдат управлявани по-ефективно и умело - Дак Хо винаги държеше на това и той изпълняваше тези задачи.

Дори не се беше оженил - не че беше стар, но целият му живот беше преминал в непрекъснато преследване и брутални битки за надмощие и някак му беше дотегнал, но той вярваше в кармата и съдбата. Дак Хо видя, че в Монголия душата намираше свобода. Един от будистките монаси там му беше казал:

- Не трябва да възприемаш реалността само и единствено през физическите си очи, защото животът е преди всичко духовен и за всяко нещо си има явна или не чак толкова явна причина. Именно неразбирането на тази скрита реалност е основата за нашите трудности.

Дак Хо никога не беше забравил това и усещаше, че онези скоро щяха да дойдат за главата му - в опит да премахнат установеното влияние на Гао Минг. Гао Минг чрез Лейди Смърт беше постигнал немислимото - беше обвързал собственото си влияние с влияние в Корея и Япония, а чрез Тао и Ху владеше сериозни позиции в континентален Китай - и все пак нещо сякаш липсваше.

Дак Хо беше напълно наясно, че влиянието на Тао и Ху щеше да установи огромни контакти с мексиканските наркокартели, а също и със други интересни точки като Куба, Венецуела, Колумбия и Австралия. Тази огромна тежест на отговорностите отсяваше истинските лидери и правеше нещата повече от съществени - не всеки можеше да поеме подобен товар.

Алиф трябваше да изпълни онова, което щеше да възвърне доверието към него, но Дак Хо се запита защо Алиф беше оцелявал толкова дълго - спасила го беше волята за съществуване - онази тънка брънка, която даваше надежда на всеки, че можеше да види слънцето поне още веднъж.

Слънцето в езотеричните вярвания беше обвързано със съзнателния живот, а Дак Хо беше проумял, че прекалената ни зависимост от собствените ни сетива ни правеше жертви.

Така и Древните го бяха посветили - откривайки дарбата му и сега той беше преживял много животи, а може би този му беше последният.

И Со трябваше да контролира неговия телепатичен приемник. Наричаха Со Целувката на смъртта, защото самият Со можеше да усети вибрациите на жертвата и да пие от жизнената й енергия. Беше много особен и безмилостен - и Дак Хо знаеше, че винаги изпипваше всеки детайл.

Самото осъществяване на телепатично въздействие въобще не беше толкова просто - необходимо беше адепта да бъде наясно с него и като цяло беше кармична неизбежност тази връзка да не бъдеше установена именно заради метафизичния дълг на адепта.

- Ще трябва да бъдеш много внимателен с Чин Хае, защото там се крие разковничето - продължи с инструкциите си Дак Хо. - Подозирам, че ще искат да заемат отлична позиция преди покушението и най-вероятно ще разполагат с помощни стрелци.

Дак Хо беше служил в армията - така че разбираше достатъчно как се случваха подобни неща. А малцина сред гангстерите притежаваха ерудицията и размаха му.

Со се поклони и напусна резиденцията му. Дак Хо се беше установил в Инчеон - там беше най-голямото летище в Корея. И малко по малко беше оставил част от нещата в ръцете на Сео Юн - това не засилваше влиянието на Сео Юн - просто Дак Хо имаше възможност да разширява своето влияние - без да се занимава с ежедневни схватки и безсмислени дребни кокошкарски неща.

Дак Хо беше използваше същия отряд от наемници, който Лейди Смърт беше вербувала още когато хитроумният план на Гао Минг ги беше сварил неподготвени.

Знаеше, че е въпрос на време и искаше да бъде в готовност за всичко. Имаше подготвен и собствен малък самолет за чартърни полети, които се водеше на някаква неизвестна индонезийска компания - част от империята на Гао Минг. И той му беше невероятно благодарен за този жест.

Извика шефа на отряда, който се грижеше за собствената му безопасност - казваше се Хюн Шик, което на корейски език означаваше мъдрост.

- Най-вероятно ще използват най-подходящият момент за осъществуване на акцията, бъдете в готовност - каза Дак Хо.

Офисът му беше в една много висока сграда с огледални бронирани стъкла - това беше допълнителна срещу чистото произвеждне на изстрел.

- Промете указанията за охраната, кажете, че ме няма в офиса и прочие - каза Дак Хо.

Хюн Шик го слушаше внимателно.

- Искам те сами да паднат в капана - завърши Дак Хо с многозначителен тон.

- Тогава ще разпределя отряда на две групи - едната ще осъществява контролно-пропусквателния режим, а другата ще отцепи периметъра - отговори Хюн Шик.

- Това ме устройва - приключи разговора Дак Хо. - Но трябва да вземем и някои други допълнителни мерки.