Чин Хае осъзнаваше, че старецът имаше право. Со Сунг имаше всички мотиви да го премахне, хвърляйки вината за кончината на Дак Хо върху собствените му рамене. Чин Хае винаги беше изпълнявал дълга си с изключителна съвест, а Со Сунг беше човекът, който всяваше страх у неприятелските банди. Нямаше някой, който да се беше измъкнал жив от ръцете му. Со Сунг беше известен като човекът за действие в краен случай. Той беше подготвен за всичко. Мнозина твърдяха, че дори беше роден в затвора и не познаваше родителите си. Но Со Сунг беше онзи, който може би щеше да оцени повече от всеки друг превратностите на живота - цялото страдание и безперспективност. Со Сунг беше близо до покойния Дак Хо, когато откриваха бизнеса в Монголия. Монголците имаха една поговорка "Изучавай старото, за да познаеш новото." Може би имаше много повече истина в тази мъдрост, отколкото Чин Хае можеше да предположи - там някъде Со Сунг кроеше планове, за да го премахне. Но Чин Хае не искаше да разпитва стареца какви са били мотивите му, за да се откаже от статута си на Древен. Може би се беше случило нещо? Може би имаше нещо, което беше глождило съзнанието и на самия Дак Хо преди кончината му? Едно беше напълно сигурно - Алиф знаеше поне част от истината, а може би цялата, а останалите, които също я знаеха бяха Сео Юн и Со Сунг. Да, струваше си да се добере до Со Сунг пръв, карайки го да вярва, че той е ловецът, а Чин Хае е всъщност изтерзаната жертва, която беше отритната от гангстерските семейства. Но какво следваше после? Чин Хае се замисли - всъщност освен огромните средства, които му предостави старецът - беше продал оризищата за няколко милиона. Да, земеделската земя на Чунг Хе се беше оказала добра инвестиция и сега той планираше своето отмъщение.

- Можеш да разполагаш с тези средства, както сметнеш за добре, при условие, че изпълниш, каквото ти казах - обърна се Чунг Хе към Чин Хае. - Аз имам достатъчно до края на живота си. Но едва ли ми остава много време.

Чин Хае го прегърна. Тогава усети особена студенина - сякаш някой се опитваше да се домогне до собственото му съзнание.

Сякаш всички бяха странници дошли отникъде - Дак Хо също беше имал невероятната възможност да бъде на върха в гангстерския свят. Да постигне нещо, което никой друг не можеше. Да притежава власт, за която други само мечтаеха, но предателството на Алиф го беше лишило от всичко това. Беше загинал без да има възможност да разбере истината докрай. Без да осъзнае имаше ли смисъл от всичко?

През деня Чин Хае не обикаляше из селото, защото туристическият сезон попривършваше и все пак тук-там се случваше да дойде някой закъснял турист, който действително жадуваше да бъде свидетел на традиционния корейски бит - поне дотолкова, доколкото селото можеше да го представи.

Со Сунг пристигна късно през нощта, но не влезе в самото село - да, можеше да нахълта като звяр, но ако нещо се объркаше, рискуваше твърде много. Беше достигнал до Хадонг по обиколни маршрути - използвайки дори и помощта на онзи шаман, който му беше премахнал шинбьонга. Искаше да спипа Чин Хае, защото Сео Юн нямаше как да се изплъзне лесно в близките дни - можеше Алиф да тръгне по петите му и щеше да стане сложно.

Нощта беше твърде странна. Причудливи отблясъци, които сякаш искаха да отидат в нищото, и светлината умираше още преди да го беше достигнала. Тревата шептеше като омагьосана. А бледата луна не беше способна да разсее мрака наоколо. Со Сунг беше въоръжен - имаше карабина Тигър, която беше разработена на платформата на снайпера Драгунов и на практика беше напълно идентична с него, можеше да поразява цели до триста метра и беше сравнително лесна за ползване. Имаше също пистолет и нож. Прокрадваше се тихо и беше заел позиция. Никой не го беше видял, нито пък чул. И най-вероятно и никой не подозираше, че той беше наблизо, в което имаше известна ирония. Со Сунг знаеше, че смъртта винаги идваше тихо. Финия свят беше толкова близо и толкова далеч. И всеки можеше да си отиде по всяко време - страданието сякаш беше загубило значение.

Со Сунг можеше разбира се да влезе в селото, но също беше усетил странната енергия, която витаеше наоколо - беше наистина нещо, което може би усещаше за пръв път.

Времето сякаш беше спряло, а Со Сунг се питаше дали нямаше да се натъкне и на някой друг - дошъл също за главата на Чин Хае.

Карабината беше покрита със специален камуфлаж, а отгоре Чин Хае я беше закрепил за някаква патерица - тази смахната идея беше чудесна, защото Чин Хае също беше променен до неузнаваемост - беше начернил лицето си и беше облякъл някакви раздърпани дрехи. Беше като истински тигър, готов да се добере до жертвата си. И все пак инстиктът му нашепваше, че нещо не беше както трябва - не, определено нещо витаеше в самия въздух. Някакво странно присъствие или пък дори може би някаква форма на енергия. Со Сунг имаше изключително силно развита аура, вследствие своето посвещение в Китайското Дао. Той не познаваше лично Чунг Хе и това само даваше предимство на самия Чин Хае. Да, старецът беше предпредил всички, които живееха наоколо, да си отварят очите за някой непознат - беше казал, че очакваше посещение от роднини. Едва ли някой се беше вързал на въдицата - Хадонг беше толкова забутано, но пък какъв ли мотив имаше старецът да ги лъже? Беше прекарал дълго време тук и не беше създавал проблеми - всъщност всичко сякаш беше замръзнало до началната си точка на развитие.

- Ще те пипна Чин Хае. Ще те накарам да си платиш за твоя провал и ще измия срама ти - тихо каза Со Сунг, пристъпвайки в мрака.

Всъщност едва ли подозираше една съкровена тайна - Древните го бяха посветили именно с цел да накаже Чунг Хе за това че се беше отказал от тях. Именно в това се криеше известна ирония - Дак Хо също беше провъзгласен за Древен, но беше премахнат от умелите ръце на Ян Вандерс. Сега квантовият сценарий може би щеше да се развие в подобен вид.