Доктор Сунг Хо беше благодарен за услугата, която самия Чунг Хе му оказваше. Не беше малко - особено в момент като този, тъй като самият Сунг Хо беше преминал през Ада, за да се измъкне от ситуацията, в която беше. Определено помнеше онези дни, в които двамата със Чин Хае извършваха манипулациите. Тези органи щяха да разчистят сметките му. Светът на този бизнес беше доста опасен и мнозина не можеха да схванат правилата му - не печелеше най-добрият медик или хирург, а най-приспособимият. Беше достатъчно да си малко над нивото на посредствен хирург, за да извадиш органите, за самата трансплантация се изискваше по-високо ниво на компетентност. Но Чин Хае можеше да се закълне, че талантът на ветеринарният доктор беше по-голям от този на някои негови колеги, които бяха специализирали в хуманната медицина. Докторът прие Чунг Хе инкогнито и учтиво му предложи да седне.
- Времената са други, но все пак е добре човек да има приятели - каза доктор Сунг Хо.
- Просто изплащам дълга си към приятел ...