- Готов съм да играя на криеница със смъртта, Алиф - каза самия Чунг Хе. - В крайна сметка дори и Китайското Дао казва ясно, че никой не е вечен.
Монголците го бяха приели като важен гост и съюзник, но Чунг Хе знаеше, че все пак трябваше да намери Алиф сам. Да, Тугуслар се беше съгласил принципно да му даде от своите хора и да му окаже известно съдействие, защото ситуацията и в Монголия беше доста особена.
- Сега бизнесът е най-вече в огромни инфраструктурни проекти - каза Тугуслар. - Китайците влагат и постъпват разумно. Монголия е сърцето на Азия.
Чунг Хе се съгласи с кимване. Мислите му бяха свързани с Алиф - щяха да го намерят - жив или мъртъв. Но все пак защо да не се насладеше на момента? Имаше нещо романтично в Монголия - тази страна беше успяла да се съхрани почти неразорана целина. Монголия беше земята, където човек можеше да бъде най-близо до небето и да усети връзката човек-небе-земя.
Тугуслар съвсем не беше лош домакин, но Чунг Хе знаеше, че под някаква форма той прибираше добри дивидентни от пътното строителство на китайците. И въпреки това - колкото и да беше богат монголецът живееше извънредно скромно и обикновено, заобиколен от хората си.
И все пак се виждаше нещо - сякаш сам очакваше съдбата да му нанесе удар. Самият Чунг Хе като опитен гангстер наистина се запита дали при други обстоятелства Тугуслар би бил толкова благосклонен. Явно времето променяше всички.
Чунг Хе беше настанен и му беше назначена охрана от името на самия Тугуслар - той нямаше интерес Лейди Смърт да разбира, че човек като Чунг Хе беше наоколо - съвсем не.
- Благодаря за оказаното гостоприемство - учтиво се обърна към него Чунг Хе.
Чунг Хе нито за миг не забрави къде се намираше и тънката линия между живота и смъртта, която беше като една своеобрзана линия на лудостта - толкова незабележима бе тя за някои хора.
В стаята на Чунг Хе имаше разкошни кожи, които придаваха един първичен степен вид на цялата обстановка.
Все пак Тугуслар му беше казал, че там беше духът на неговия народ - и беше прав. Никакви технологични революции или пък междунационални обединения не можеха да променят това.
По-късно любезният домакин му очерта някои от основните бизнес интереси, които бяха във фокуса на собственото му оцеляване.
Всички основни огромни инфраструктурни проекти бяха част от Един Пояс - Един Път и бяха важни за всички. Имаше и за самия Тугуслар, който официално се водеше консултант, но на практика не правеше нищо, тъй като китайците бяха отчуждили земите, през които щяха да минават различните пътни проекти.
- Още някои от предците ми са работили на обекти като УБ-Даркам. Например собствения ми баща - каза Тугуслар. - В крайна сметка тези проекти са жизненоважни за страната ни.
Чунг Хе слушаше внимателно и подреждаше пъзела в главата си.
- Трябва да премахнеш Сео Юн и всичко да си тръгне по старому - каза му Тугуслар. - В крайна сметка това е единственото решение.
Чунг Хе осъзнаваше, че предстоеше поръчка, която трябваше да изпълни. Беше толкова особено и странно. Беше в тази почти дива и първобитна страна - насред нищото, но осъзнаваше, че беше отишъл прекалено далеч, за да се връща.
- Кръвта говори по-ясно от всичко - му каза Тугуслар. - Знам, че каквото и да решиш, ще направиш избора си мъдро. Самият факт, че вече си тук, говори твърде много.
На другия ден Тугуслар го заведе на една безкрайна зелена поляна, а там пасяха безброй коне.
- Няма да сбъркаш ако вземеш пример от тях - му каза Тугуслар. - Конете живеят свободно. Не са роби на нашите човешки ограничения. Дори ние монголците вярваме, че те са може би по-добри и от хората. Казваме, че монголец без кон е като птица без криле. Ти имаш възможност твоят полет да бъде наистина свободен.
Сега Чунг Хе разбра - все пак Тугуслар не отдръпваше подкрепата си от него, но той трябваше наистина да се оправя напълно сам - Тугуслар щеше да му осигури свободно преминаваше и да го свърже с правилните хора - например с онези, които имаха някаква връзка с Гао Минг и това можеше да оправи нещата донякъде. В замяна на приятелството му, подплатено и със солидна финансова инжекция монголците щяха да са на разположение, ако Чинг Хае имаше нужда от жива сила в решителния момент. Просто Тугуслар не искаше да се намесва пряко и беше напълно прав. В крайна сметка законът на кармата беше еднакъв навсякъде - дори и в тази почти забравена от Всевишния страна.
- Ние пием кръвта на конете, за да живеем - му каза Тугуслар. - Това създава особена връзка. Това поддържа живота. Най-вероятно Сео Юн също е искал да живее, както всеки друг.
Чунг Хе беше на възраст от седемдесет години, но беше достатъчно добре физически, за да се справи - беше висок, със подбре поддържани мускули и инстинкт на истински убиец. Изглеждаше източен като върлина, но в него се криеше огромна сила. Навремето той беше един от най-важните хора на Сео Юн - както покойния Со Сунг, а също и Чин Хае - на Дак Хо и все още можеше да убива прекрасно.
- Странният пратеник, когото си успял да премахнеш, е бил човек на Древните, тъй като чрез Дак Хо Лейди Смърт беше успяла да наложи своята власт и над тях - каза Тугуслар, гледайки го спокойно.
Чунг Хе осъзна напълно, че дългът му беше наистина да премахне Алиф - иначе щеше да последва една безкрайна верига на разчистване на сметките.
© Атанас Маринов Все права защищены