Смъртта на самия Сео Юн не можеше да не бъде нещо, което Джааку да не отчетеше като някаква форма на провал. Да, беше странно, но може би напълно закономерно - в крайна сметка бяха загубили ценен източник на информация. Бяха загубили нещо, което нямаше как да върнат обратно. Разбира се, имаше и други начини за свързване с духът му чрез определени метафизични ритуали и принуждаването му да говори. Огледа пустата къща - за времето, което беше прекарал тук Сео Юн не беше внесъл някакво подобрение - не беше свършил абсолютно нищо, а беше прекарарвал дните си о очакване на собствения си край. Може би Сео Юн беше осъзнал защо Дак Хо никога не се беше оженил - поне когато си беше отишъл, нямаше да мисли за нищо друго. Малко по малко Джааку осъзна, че Сео Юн никога не беше искал този пост сам по себе си, а беше редил опасния пъзел, който беше редил за себе си, за да избегне смъртта. Джааку огледа красивата къща - беше едноетажна и построена почти насред нищото - недалеч минаваше железопътна ли ...