– Нека те прибера. – опита Сам за пети път. – Няма нужда да виждаш това.
Сирената ги водеше към храма на Ну‘Ахра. Поредната мъртва жрица. Тази беше осма? Девета? Вече не беше сигурен. Уличките, водещи натам, бяха претъпкани с хора, които бързаха да се отдалечат. Не като него и Елизабет. Онези имаха все пак някакъв мозък.
– Ти пръв тръгна натам. – изтъкна му тя и едва се промуши между двама мъже.
– И после си спомних, че не трябва да виждаш такива неща. – каза й.
Тя вдигна критично вежда, но преди да е успяла да отвърне нещо, морето от хора започна да я влече назад. С дълбока въздишка Сам разбута малко народ и я сграбчи за ръката, издърпвайки я до себе си.
– Да не говорим, че си толкова дребна и кльощава, че ще те стъпчат. – допълни.
– Предпочитам стройна и елегантна. – измърмори тя.
– Те и такива тъпчат.
Сам я изведе встрани и я завъртя, така че гърба й да се опира в ярко жълтата стена на една ниска къща, и застана пред нея, за да я пази от потока от хора. Сведе поглед към Елизабет и в ...