Беше получила отговорите, които търсеше, много по-безболезнено, отколкото смяташе, че ще стане. Разбира се, цената не беше ниска и след няколко спокойни нощи, сега пак щеше да търпи присъствието на Франк в сънищата си. И да бъде под постоянно наблюдение от гарвана в стаята си, помисли си, докато го наблюдаваше как чопли с клюна си дървената облегалка на стола. На седалката пък стояха розовите бикини, които й беше донесъл.
Лизи потръпна отново, спомняйки си думите на силуета. „Ще ти седят добре, шейа. Искаш ли да видиш?“ Щеше да й покаже. Дори нямаше да се замисли да я натъпче в нещо такова. Може би дори вече го беше правил – извиквайки спомена за нея, както беше направил с града, жрицата и нападателя й. Не искаше чудовището да си я представя в прозрачни нощници и дантелено бельо. Не искаше никой да го прави.
Много й се искаше обаче да изхвърли бельото или може би да удуши гарвана с него, но колкото и да беше неприятно да го признае – нямаше друго. По всяка вероятност щеше да го ползва. ...